Решение № 30 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2016 г.

Решение № 30 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - М., срещу решение № 359 от 20.06.2016 г., постановено по административно дело № 161/2016 г. по описа на Административен съд - М., с което е: 1) отменена като незаконосъобразна писмена покана № 12/29-02-83/7.03.2016 г. на директора на РЗОК - М. за възстановяване на суми, получени без правно основание общо в размер на 2 316 лева за 4 клинични случая по КП (клинична пътека) № 31 "Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт"; 2) осъдена НЗОК, респ. РЗОК - М. да заплати на жалбоподателя МБАЛ "Д-р С. И." АД, гр. М., представлявано от изпълнителния директор д-р Т. Б. Т., сумата от общо 350 лв., от които 50 лева държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди отменената с него писмена покана като "основателна и законосъобразна". Ответникът по касация МБАЛ "Д-р С. И." ("Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р С. И.") АД гр. М., в писмено възражение, подписано от изпълнителния му директор, моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на Административен съд - М. като правилно и законосъобразно. В депозирани по делото в деня на съдебното заседание писмени бележки, подписани от юрисконсулт Д. И., се иска оставяне в сила на съдебното решение, като е възведена и претенция за присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната писмена покана на директора на РЗОК - М., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) е приканена "Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р С. И." АД гр. М. (изпълнител на болнична помощ по клинични пътеки по договор № 120189/20.02.2015 г., сключен с НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - М.) да заплати по посочена в поканата сметка на РЗОК - М. неправомерно получена от лечебното заведение сума общо в размер на 2316 лева за 4 клинични случая по КП № 31 "Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт". В мотивите на поканата издалият я е орган е посочил, че в три от случаите не са били налице индикациите за хоспитализация на приетите за болнично лечение пациенти, а в един от тях не са спазени условията за завършена клинична пътека. За да уважи сезиралата го жалба на лечебното заведение против писмената покана с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - М. е приел, че макар тя да е издадена от компетентен орган и в установената форма, е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на закона, поради което се явява незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК). Съдът е посочил, че необсъждането на възражението на изпълнителя на медицинска помощ против протокола за неоснователно получени суми представлява съществено нарушение на процедурата по издаването на поканата. Приел е поканата за несъответстваща на материалния закон, защото (противно на твърдяното в нея) по отношение на здравноосигурените лица С. С. С., Ц. П. А. и П. Б. Е. са спазени индикациите за хоспитализация по КП № 31, а досежно здравноосигуреното лице Й. Ц. Г. цитираната клинична пътека е завършена. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал и заключенията на вещите лица по назначената поради нуждата от специални знания в областта на медицината и счетоводството комплексна съдебно-медицинска и финансова експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице основанията на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, обусловили издаването на процесната писмена покана, поради което същата правилно е била отменена. В случая изплатените от бюджета на касата суми не са получени без правно основание, за да се налага тяхното възстановяване. Изложените мотиви в административния акт в противната насока са опровергани от компетентното и неоспорено от страните заключение на вещото лице (вписан в списъка на вещите лица лекар с нужните познания в съответната област), извършило назначената съдебна експертиза в медицинската й част (финансовата част не експертизата е без значение за изхода на спора, защото от нея се установява единствено математическата вярност на изчисленията за стойността на плащанията по процесната клинична пътека). По отношение на визираното от административния орган болнично лечение на пациентите С. С. С., Ц. П. А. и П. Б. Е., се е установило безспорно, че са били налице индикациите за хоспитализацията им по клинична пътека № 31 "Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт", видно от анамнезата, обективното състояние и клинико-лабораторните изследвания. От друга страна, в тези случаи, както и в случая на болничното лечение на пациентката Й. Ц. Г., са били изпълнени изискванията за завършена клинична пътека съгласно § 1, т. 2, б. "б" от ДР на НРД 2015 за медицинските дейности, в това число всички изискуеми диагностични процедури и алгоритъма, залегнал в клиничната пътека. При това положение и предвид нормативната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и задължението на НЗОК/РЗОК да финансира тази оказана помощ, съобразно параметрите на сключения между лечебното заведение и касата индивидуален договор, материално незаконосъобразно директорът на РЗОК - М. е поискал възстановяване на суми, които са основателно получени от изпълнителя на медицинска помощ. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Становището, изразено с писмената покана, за липса на правно основание за плащанията, е незаконосъобразно. Правно основание за тези плащания са отношенията между НЗОК и "Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р С. И." АД гр. М., възникнали от сключения между помежду им договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности и спазеният алгоритъм на клиничната пътека. Затова, като е отменил писмената покана за връщане на основателно получените от лечебното заведение плащания, Административен съд - М. не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер от 100 лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, с чл. 24 от Наредбата на заплащането на правната помощ и с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс. Н. фактическа и правна сложност на спора и неактивното участие на упълномощения юрисконсулт в касационното производство налага определянето на това възнаграждение в минималния предвиден от нормотвореца размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,