Решение № 4407 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2010 г.

Решение № 4407 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторът ЕТ "Омар - Юмер Мустафа" моли да бъде отменено решение № 1167/30.07.2010 г. по адм. д. № 260/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 900154/19.10.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) като неправилно и нищожно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Омар - Юмер Мустафа" против РА № 900154/19.10.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали, с който са определени задължения за 2004 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2973,36 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че задълженията са определени след приложение на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) като е увеличен финансовият резултат с разходите по две фактури за плащане в брой, фискалните бонове, към които са напълно нечетливи и не са документирани по предвидения в нормативните актове ред. Съдът е обсъдил доказателствата в преписката и обосновано е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Съдът е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си в първото по делото заседание, с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, свързани със служебното начало в процеса. Приложените бели листчета към фактурите са напълно нечетливи и предвид чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм.) законосъобразно съдът е приел, че фискалните бонове, за да имат доказателствена стойност следва да са четири. Въпреки дадените указания касаторът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на факта на плащането на стойността по фактурите и съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата. Доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал поисканата от него експертиза е неоснователен. В първото по делото съдебно заседание на 25.03.2010 г. пълномощникът на касатора е оттеглил искането за назначаване на експертиза. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски не е основателно предвид чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присадено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,