Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г.

Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Кърджали срещу решение № 120 от 17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 56/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът – С. Е. от [населено място], [община], чрез адвокат А. Янкулов – САК, моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Съображенията са изложени в отговор от 15.05.2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Кърджали е отменил решение № 2153-08-6 от 16.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Кърджали и разпореждане № 2140-08-323 от 11.12.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Кърджали. Съдът е върнал преписката на на административния орган за ново произнасяне при съблюдаване на дадените в мотивите към решението указания по прилагане и тълкуване на закона. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. С решението на първоинстанционния съд е прието, че стажът на С. Е. за периода 1.10.1969 г. до 23.10.1971 г., когато е бил на редовна военна служба, следва да бъде приет за действителен стаж и причислен към останалия осигурителен стаж при преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане са възприети като незаконосъобразни. Така постановеното съдебното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че С. Е. е подал заявление вх. № 2113-08-2067 от 15.11.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но с разпореждане № 2140-08-323 от 11.12.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ гр. Кърджали, е получил отказ, тъй като административният орган е приел, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 КСО поради липса на действителен стаж от 15 години. При това изчисляване на осигурителния стаж не е признат периодът на отбиване на военна служба. Цитираното разпореждане е било потвърдено с решение № 2153-08-6 от 16.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Кърджали. Висшестоящият административен орган е изтъкнал съображения, които са в смисъл, че периодът на военна служба от 2 години и 23 дни, не представлява действителен стаж съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Тази теза се поддържа и в настоящата касационна жалба с оплакване за неправилно приложение на материалния закон от постановилия решението решаващ състав на първоинстанционния съд. Цитираното оплакване е неоснователно. По първоначалното дело не е било спорно, че за времето 1.10.1969 г. до 23.10.1971 г. С. Е. е отбивал задължителна военна служба. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за които периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Според чл. 44, ал. 1 НПОС, предишен текст на чл. 44 – ДВ, бр. 48 от 2006 г., за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При така наличната към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия нормативна уредба, която е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна служба, липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната. Допълнително първоинстанционният съд е изложил съображения, че относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която във всичките й редакции, вкл. и в процесния период, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Верен е и изводът на съда, че със създаването на новата т. 12 от § 1, ал. 1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение – решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. 11816/2012 г.; решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г. По изложените в тези мотиви съображения оспореното решение на първоинстанционния съд се възприема като правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,