Решение № 13 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2018 г.

Решение № 13 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. И. С., чрез процесуален представител адв. П., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 873/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 09.02.2018 г. по гр. д. № 15599/2017 г. на Районен съд – Пловдив, с което е уважен предявения срещу него от Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик, иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като заявява, че е открито ново писмено доказателство за ново обстоятелство от съществено значение за делото, за които той не е знаел преди приключване на делото. Ответникът по молбата Център за спешна медицинска помощ - Пазарджик, чрез процесуален представител адв. М., оспорва молбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Представя писмена защита. Претендира разноски. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 400 от 21.11.2018 г. по настоящото дело. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното: С влязло в сила въззивно решение, постановено на 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 873/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, е потвърдено решение от 09.02.2018 г. по гр. д. № 15599/2017 г. на Районен съд – Пловдив, с което е уважен предявения срещу него от Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик, иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 1143 лв., представляваща обезщетение в размер на месечното трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради прекратяване на трудовото правоотношение заради наложено наказание "дисциплинарно уволнение", ведно със законната лихва от датата на завеждане исковата молба. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че със заповед №РД-09-5/01.04.2016 г. ответникът е бил уволнен дисциплинарно от заеманата длъжност, като заповедта му е била връчена на 04.04.2016 г. и е влязла в сила като необжалвана. Съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ работникът или служителят дължи обезщетение на работодателя за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение. Прието е, че настоящия случай са налице предпоставките за заплащане на обезщетение на посоченото основание: наличие на трудово правоотношение, същото е прекратено на основание дисциплинарно уволнение, установен е размера на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението с приетото в първата инстанция експертно заключение. Изложени са съображенията на съда, че твърденията на жалбоподателя пред въззивната инстанция относно факта на прекратяването на наказателното преследване спрямо него не следва да се приеме като недължимост на сумата, тъй като при дисциплинарното уволнение законодателят е предвидил заплащането на едномесечното предизвестие в негова полза, поради факта че заповедта за уволнение се е стабилизирала. С молбата за отмяна е представен документ – удостоверение № 365/2016 г. от 02.02.2018 г. по описа на П. районна прокуратура, за установяване на ново обстоятелство – че той не е привличан в качеството на обвиняем по въпросното досъдебно производство. Сам молителят в молбата за отмяна сочи, а се установява и от данните по делото на въззивния съд, че той е представил удостоверението с въззивната жалба като ново доказателство, допълващо събраното в първоинстанционното производство по делото удостоверение, издадено на 02.02.2018 г., като в съдебно заседание е уточнил, че същото е ново доказателство за установяване на ново обстоятелство, а именно, че не е привличан в качеството на обвиняем по въпросното досъдебно производство. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Сега представеното доказателство – удостоверение № 365/2016 г. от 02.02.2018 г. по описа на П. районна прокуратура и обстоятелството, че молителят не е привличан в качеството на обвиняем по въпросното досъдебно производство, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, т. к. както сам сочи молителят в молбата за отмяна, доказателство е представено с въззивната жалба, както и че обстоятелството, което сега сочи като ново, също е релевирано от него във въззивното производство. В съдебният протокол за проведеното съдебно заседание във въззивното производство, са отразени съображенията на въззивния съд, че доказателството и обстоятелството, за което се представя, не са нови, а също и, че са неотносими към конкретния спор относно последиците на дисциплинарното уволнение, което като необжалвано е влязло в сила. Съображенията за неотносимост са развити и в мотивите на въззивното решение. С оглед изложеното, не би могло да се приеме, че доказателството и обстоятелството, за което установяване на което представя, са нови. Доказателството е представено с въззивната жалба, като във въззивното производство е релевирано и обстоятелството, за доказаване на което се представя, т. е. представено от страната при решаването на делото, поради което и молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.