Решение № 2933 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2019 г.

Решение № 2933 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Т. Духова – Т.", представен от адв. Б. Благоева, срещу решение № 1330/27.06.2019 г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 437/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0340429/18.03.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Твърди пропуски на съда да възприеме пороци във формата на индивидуалния административен акт липса на фактически основания и на мотиви относно срока на разпореденото ограничение в правната му сфера. Оспорва изводите за установеност на фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Благоевград заповед по отношение на ЕТ "Т. Духова – Т." са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него магазин за подаръци "AsStil" в гр. Банско, ул. "Цар Симеон" № 45 за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 05.03.2019 г. продажба стоки на стойност 5 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 11.34 ч. на 05.03.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и дневен финансов отчет с нулев оборот. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ.

Според първостепенният съд обжалваният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдържа фактически и правни основания за разпоредената правна промяна. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Протоколът за извършена проверка е съобщен на търговеца и липсвали несъответствия между съдържанието на протокола и констатациите по ЗПАМ. Без значение е липсата на отбелязване в административния акт на вида на банкнотата, с която според протокола е извършена контролната покупка в обекта на търговеца.

Административният съд е приел, че с представляващите официални документи – протокол за извършена проверка и опис на паричните средства, както и с отпечатания дневен финансов отчет се установяват предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ – извършването на покупка на стоки на обща стойност 5 лева в 11. 34 часа на 05.03.2019 г. без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство. Отрекъл е релевантността за налагане на ПАМ на осъществяването на административнонаказателна отговорност за същото нарушение. Като съобразено с материалния закон е определил индивидуализирането на срока на мярката под средния размер.

Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От касационните оплаквания е основателно само това за опущения на съда да възприеме като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с превантивния характер на ПАМ, негативните последици от нарушението за фиска; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението;... индиректно степента на обществена опасност на нарушението; обоснованото предположение, че е една от целите на търговеца е отклонението от данъчно облагане; целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Обществената опасност не е признак на неизпълнението на задължение към държавата, като основание на имуществената отговорност по чл. 83 ЗАНН. Не е определена тежестта на нарушението /например със съпоставка на стойността на твърдяната неотчетена продажба с дневния и със среднодневните обороти/.

• Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца прави необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.

• Сочената вече еднократност на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават абсурда на намерението за преустановяване на лоши практики в обекта. Очевидно преустановяването на "лошите практики" се обвързва с прекратяването на дейността в обекта.

• Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена "нормална организация" за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на "организация".

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължима е отмяна на обжалваното решение и на ЗПАМ.

Не се отразява на изхода на делото неоснователността на останалите касационни доводи:

• ЗПАМ съдържа фактическо основание за издаване на акта – твърдение за осъществена в стопанисвания от търговеца обект продажба на стоки, за която е платено в брой, без да е издаден фискален бон от регистрирано за обекта фискално устройство.

• Фактическите основания в ИАА са предмет на доказване /чл. 170, ал. 1 АПК/. Протоколът за извършена проверка е доказателствено средство за констатациите по акта. Съответствието/несъответствието в съдържанието на административния акт и в доказателствените източници за фактите в мотивите на акта е от значение в процеса на доказване.

• Протоколът няма сочените от касатора функции, издателят на ЗПАМ не действа като наказващ орган и не санкционира.

• Преценка на издателят на ЗПАМ е дали да включи в мотивите на акта констатация за вида на купюрата, с която е извършено плащането. Този факт не е правно релевантен и липсата на твърдение за него в ИАА не е порок на формата му. Ако е доказателствено релевантен и жалбоподателят е могъл да се позове на него.

• ПИП е доказателственото средство за правно релевантния факт на извършеното плащане при покупката на стоки.

При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 420 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение