Решение № 9457 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2014 г.

Решение № 9457 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2014 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив срещу решение № 570 от 28.02.2014 г. по адм. дело № 1642 по описа за 2013 г. на административен съд - Пловдив. С него по жалба на ЕТ "Бленд-Мюмюне Ислямова" е отменен ревизионен акт № 161205314 от 22.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частите потвърдени и изменени с решение № 484 от 15.05.2013 г. на зам. -директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, относно допълнително начислен данък добавена стойност в размер на 2 704.08 лв., с лихви за получена субсидия; начислен данък в размер на 93 508.73 лв. с прилежащите лихви за закупени автомобили, начислени лихви за забава в размер на 4 900.55 лв. за неправомерно ползван данъчен кредит и отказано право на данъчен кредит в размер на 6 006.66 лв., с прилежащите лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отменен посочения ревизионен акт относно начислените данък добавена стойност в размер на 93 508.73 лв. и лихви за забава за закупени автомобили. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Бленд-Мюмюне Ислямова" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Александров лично и депозирано възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Христо Ангелов дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна7 Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161205314 от 22.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частите потвърдени и изменени с решение № 484 от 15.05.2013 г. на зам. -директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. С него са определени допълнително задължение за данък добавена стойност в размер на 2 704.08 лв., и лихви за получена субсидия; начислен е данък в размер на 93 508.73 лв. с прилежащите лихви за закупени автомобили, начислени са лихви за забава в размер на 4 900.55 лв. за неправомерно ползван данъчен кредит и отказано право на данъчен кредит в размер на 6 006.66 лв., с прилежащите лихви. Със сега обжалваното решение този ревизионен акт е отменен и предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция според изричното уточнение в касационната жалба е той в частта относно определеното с него задължение за данък добавена стойност в размер на 93 508.73 лв. и прилежащите лихви за закупени автомобили. Както е посочено и в жалбата от фактическа страна спорът е изяснен, като настоящият съдебен състав също намира, че в мотивите на съдебното решение подробно са изложени обстоятелствата установени в ревизионното производство. Конкретно е установено, че през ревизирания период едноличния търговец е придобил чрез договори за лизинг с "Порше Лизинг БГ" ЕООД автомобил марка "Ауди"; с "Интерлийз Ауто" ЕАД автомобил марка "Мерцедес", брой места 6+1 и от същия лизингодател автомобил марка "Тойото Хилукс", брой места 4+1; автомобил "ВАЗ-Нива" и "Пежо"-микробус. При проверка в счетоводството е констатирано, че те са заприходени по дебита на с/ка 205 "Транспортни средства". Съдът е обсъдил даденото обяснение в ревизионното производство на Бистра Гогова, счетоводител при фирмата. Според нея леките автомобили ВАЗ и "Голф" са ползвани от агронома и един от работниците за придвижване от местоживеенето -гр. Пловдив до обектите - с. Сухозем и с. Бегово. Другите два леки автомобила "Мерцедес" и "Ауди" се използват от управителя на фирмата и собственик. Те се използват ежедневно за придвижване от офиса на фирмата в гр. Пловдив до мястото на дейност на същата в двете посочени села. Разходите за поддръжка и гориво на тези автомобили не се осчетоводяват като разходи на фирмата, а са за сметка на собственика. Според ревизиращия орган за движението на автомобилите не са представени пътни листове, които да удостоверяват изминат пробег или документи за направени разходи по поддръжката и експлоатацията на същите. Прието е, че е приспаднат данъчен кредит в общ размер от 93 508.73 лв. по повод придобиването на автомобилите, но същите не се използват за облагаеми доставки, за които да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Налице е предпоставка по смисъла на чл. 79 от ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит, като е налице и хипотезата на чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, според която норма размерът на корекцията не може да бъде по-малък от ползвания данъчен кредит. На основание чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 79 от ЗДДС, на едноличния търговец е начислен ДДС за данъчен период м. 12.2011 г. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице Роза Анастасова сочи, че процесните автомобили са заведени счетоводно по посочената сметка след заплащане на първоначалната лизингова вноска и представяне на фактура от съответния лизингодател. За автомобилите са ползвани горива и смазочни материали. Едноличният търговец води пътни листове за автомобилите в периода 2007 г. -2009 г., а през 2009 г. само за някои дати са издавани пътни листове. От 2009 г. се водят пътни книжки на автомобилите. За ревизирания период средния пробег на автомобилите се определя по данни от тях. Експертът е посочил пробегът на всяко едно от МПС, като не може да има съответствие според него между пътните листове и пътните книжки, защото периодите в тях са различни. По делото е разпитан като свидетел Адем Ахмедов Ислямов, съпруг на Мюмюне Ислямова, като съдът подробно в мотивите си е възпроизвел установеното от него. В мотивите си съдът изрично е посочил, че пътните листове са съставени за нуждите на ревизията, така както е приел и административния орган, като се е позовал на констатирана разлика между бланките, отпечатани след 11.02.2011 г. и тези, за които се сочи, че са съставени в периода 2007 г. -2009 г. Освен това съдът се е позовал на обстоятелството, че когато превозът е за собствена сметка, в ЗАвП и наредба № Н-8 няма предвидено задължение да се съставят пътни листове или да се водят пътни книжки. За да се обоснове съдът се е позовал изключително на решение от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11 на СЕС, като буквално е цитирал диспозитива на същото и конкретно, че се счита, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нужди на неговия персонал, или по-общо за цели различни от икономическата дейност на лицето се приравнява на възмездна доставка на услуги. Съдът е направил уточнение, че това разрешение в решението на СЕС следва да се ползва и при случаите, като процесния, при който е налице придобиване на автомобил и това е по силата на договор за финансов лизинг. Предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит и в случаите, когато автомобилът се ползва за цели, различни от икономическата дейност и това се приравнява на възмездна доставка, следва да са налични кумулативно предпоставките - автомобилът да е придобит и включен изцяло като актив в имуществото на предприятието на лицето и той да е използван и за икономическата дейност на лицето. Касационното възражение на касатора, което може да се квалифицира като основно и единствено е насочено към обстоятелството, че автомобилите се използват и за лични нужди, поради което от събраните по делото доказателства - писмени и гласни, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което според него правилно се е позовал административният орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази насока и следва да бъде оставено в сила. По делото точно са изяснени фактите по спора, събрани са доказателства и доказателствени средства, които са анализирани от решаващия съд и той правилно се е позовал на цитираното решение на СЕС, като и националната съдебна практика вече се явява уеднаквена с оглед на съобразяването с установеното от него като правни изводи. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 000.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение