Решение № 11740 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2009 г.

Решение № 11740 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 41 - 43 от Закона за Върховния административен съд (отм.), във вр. с чл. 231 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (отм.), вр. § 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Кмета на община Варна, за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение по гр. д. № 488 А/1993 г., постановено от Варненския окръжен съд, на основание чл. 225 вр. чл. 226 от ГПК (отм.), в която е посочено като единствено основание за отмяна на решението на окръжния съд по реда на надзора, че "заповедта на кмета не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол и обжалване по реда на ЗАП ", т. е. оплакването е за недопустимост на съдебното производство и съответно на постановения съдебен акт. В срока по чл. 225, ал. 1, пр. последно от ГПК (отм.), ответната страна Константин Аргиров Янакиев от гр. Варна, е подал възражение срещу нея, в което е мотивирал становището си за неоснователност на подадената молба за преглед по реда на надзора. Твърдял е, че при издаването на обжалвания пред окръжния съд административен акт кметът не е действал като равнопоставена страна, а като административен орган, който не се произнася по целесъобразност, а е налице обвързана компетентност от регламентирани в специален закон правила - ЗУЖВГМЖСВ. Той е специален закон по отношение на НДИ и съответно разпоредбите на НДИ се прилагат доколкото не противоречат на закона. По реда на пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУЖВГМЖСВ не е предвидена възможност за упражняване на оперативна самостоятелност и за съображения по целесъобразност от страна на общината, при издаването на заповед по чл. 120 от НДИ за продажбата на ведомственото жилище, т. е. за продажбата на имот, представляващ чужда за общината собственост. Преценката на кмета в конкретния случай е по законосъобразност, издаваната от него заповед е индивидуален административен акт и подлежи на съдебно-административно обжалване. Изтъкнал е, че тъй като общината не е собственик на процесния имот, нито е сключен договор за неговата продажба, а и собственикът на жилището-работодател на жалбоподателя е дал съгласието си за продажбата, не съществува възможност да реализира предоставеното му със закона право да закупи жилището по общия исков ред. Да се приеме тезата, че обжалваният отказ не е индивидуален административен акт означава съдът да му откаже право на защита при нарушени права и застрашени законни интереси. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди наведеното отменително основание и представените от молителя писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Молбата за отмяна е подадена в рамките на двумесечния срок от влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се претендира, по чл. 226, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Отмяната представлява средство за защита срещу порочни влезли в сила съдебни решения, тогава когато порокът се дължи на несъответствие на решението с действителното правно положение, поради някоя от изчерпателно изброените в чл. 231 ГПК (отм.) причини. В случая се твърди от молителя че "заповедта на кмета не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол и обжалване по реда на ЗАП ", т. е. оплакването е за недопустимост на съдебното производство и съответно-на постановения съдебен акт. Съгласно чл. 39 от ЗВАС (отм.), ВАС се произнася по посочените в жалбата касационни основания. Понастоящем посоченото касационно основание от кмета на община Варна е за недопустимост на производството пред ВОС, така и на изложените във възражението на Константин Аргиров Янакиев доводи и допълнителните такива за допустимост на същото. При съобразяване с влязло в сила решение на Европейския съд за защита правата на човека, постановено по делото "Янакиев с/у България" по жалба вх. № 40476/98 г., направеното задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по к. д. № 18/1995 г., с Решение № 21/26.10.1995 г. на Конституционният съд и значително променената практика на ВАС по въпроса за допустимостта на съдебно-административното обжалване на административните актове, издавани от кметовете на общините, като съобрази и нормативната уредба по ЗУЖВГМЖСВ , регламентираща специален ред за закупуване на държавни, общински и ведомствени жилища, отдадени под наем на граждани и за финансово компенсиране придобиването на жилища от граждани с доказани жилищни нужди, имащи жилищно спестовни влогове, настоящия съдебен състав приема, че производството пред Варненския окръжен съд е било допустимо с оглед квалифицирането на обжалвания акт съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗАП (отм.) като индивидуален административен, а поради това и подлежащ на оспорване. С оглед на всичко изложено, не са налице предпоставките на чл. 231 от ГПК (отм.), поради което молбата за отмяна на това отменително основание се явява неоснователна и ще трябва да бъде оставена без уважение. За прецизност е необходимо да се отбележи, че посочените в молбата за отмяна оплаквания, представляват по своята същност касационни основания за отмяна по чл. 218б от ГПК (отм.), а не основания за отмяна по чл. 231 от ГПК (отм.) и не могат да се обсъждат в извънредното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК на претендираните разноски не е представен, поради което съдебният състав намира, че такива следва да се присъдят само досежно заплатения по представения договор за правна помощ адвокатски хонорар за настоящата инстанция, в размер на 300 лева. Воден от горното Върховният административен съд, състав на трето отделение