Решение № 4030 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Чала Инвест ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. И. Мишев, срещу решение 164/23.06.2023 г., постановено по адм. дело 77/2023 г. по описа на Административен съд-Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 21/311/00392/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Николова, в постъпила по делото писмена молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Чала Инвест ЕООД /преобразувано в ЕООД от ООД на 27.10.2022 г. по данни от търговския регистър/ срещу решение 21/311/00392/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. 07-0400/1478/#229/14.10.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г. / и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, както и на основание чл. 3, ал. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, на дружеството е наложена окончателна финансова корекция в размер на 391 159.99 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число контролен лист за проверка на място, и е изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена проверка на място през м. юни 2019 г. и посочено в доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите /доклад на ОЛАФ/, неизпълнение на задължения на касатора по сключения между него, в качеството му на ползвател, и ДФЗ, в качеството му на разплащателна агенция, договор 21/311/00392/29.05.2012 г. за отпускане на БФП по мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за две пълни финансови години 2015 г. и 2016 г. в размер на 11.32 % /изпълнение от 12.97 % за 2015 г. и от 9.86 % за 2016 г./, както и изпълнение на бизнес плана в размер на 55.5 % по отношение на застъпените в него показатели за устойчива заетост, изчислено средно аритметично за същите две финансови години /66.67 % за 2015 г. и 44.33 % за 2016 г./. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 21/311/00392/29.05.2012 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а според т. 8.1. от същия договор, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По делото не се спори и относно вложения в договора смисъл на понятието проект доколкото съгласно § 1, т. 19 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на Наредба 30/11.08.2008 г. това е заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи и устойчива заетост за процесните две финансови години 2015 г. и 2016 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По делото е назначена и изслушана СИЕ, заключението, по която потвърждава изцяло констатациите на административния орган за неизпълнение на задължението по договор 21/311/00392/29.05.2012 г., послужили като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Даденото заключение не е оспорено от страните, приобщено е в доказателствената съвкупност по делото и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение и предвид липсата на спор по тях между страните, както и че се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми, в това число и на Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/, и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Чала Инвест ЕООД като неоснователна и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 350 лв., представляваща направени от фонда разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, към които съставът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. Атакуваният съдебен акт е съответен на приложимия материален закон. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число данните от приетото от по делото заключение на вещото лице, че за две пълни финансови години /2015 г. и 2016 г./, изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели и за устойчива заетост, възлиза средно аритметично на 11.32% за приходните показатели, респективно - на 55.5 % за устойчивата заетост, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за неоснователността на предявената от дружеството жалба. След като констатираните от органа /по време на извършената през м. юни 2019 г. проверка на място/, посочени и в доклада на ОЛАФ, нарушения на договорните задължения по т. 4.12 от договор 21/311/00392/29.05.2012 г. от страна на ползвателя на финансовата помощ, свързани с реализираните от него приходи от подпомагана дейност и броя на действително наетите през проверявания период лица, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, на Чала Инвест ЕООД е наложена окончателна финансова корекция в определения от органа размер на основание чл. 3, ал. 2 от Правилата, при наличието на правилно квалифицирани от него нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата. Затова, правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, а пространно релевираните от касатора оплаквания в противоположния смисъл, са неоснователни. Не намират опора в закона доводите на касатора относно прогнозния характер на бизнес плана и заложените в него /приходни и относно устойчивата заетост/ показатели. Неотклонно застъпено в съдебната практика е разбирането, възприемано и от настоящия състав, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри и параметри относно устойчивата заетост, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ /справка - решение 12206/08.12.2023 г. по адм. дело 7246/2023 г., решение 6809/22.06.2023 г. по адм. дело 4214/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г, решение 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г., решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Въпросът е подробно развит в посочената практика, поради което е безпредметно да бъде обсъждан детайлно и в мотивите на настоящото решение. С оглед наведените в касационната жалба съображения, следва само да се отбележи, че именно клаузата на т. 4.12 от договор 21/311/00392/29.05.2012 г. създават за дружеството касатор, в качеството му на ползвател на БФП по него, задължението да изпълни финансираната инвестиция в определения по договора срок в съответствие с одобрения проект, част от който, по аргумент от § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г., несъмнено е одобреният при кандидатстването по мярката бизнес план, в т.ч. съответно - и заложените в него показатели. Без правно значение, в този ред на мисли, е релевираното в касационната жалба съображение, поддържано и пред първата инстанция, че реализираната инвестиция работи и се използва по предназначение, след като безспорно от данните по делото се установява неизпълнение на приходните показатели и за устойчива заетост от одобрения бизнес план, продължило две пълни финансови години. За изчерпателност следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от дадената от административния орган правна квалификация на нарушението по т. 4.17 от договор 21/311/00392/29.05.2012 г., като може, при наличие на установени по делото данни за това, да преквалифицира констатираното нарушение, подвеждайки фактите относно несъмнено допуснатото от ползвателя на помощта непостигане на заложените в бизнес плана показатели, под приложимата в случая клауза на т. 4.12 от договора. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилността на формираните от административния съд изводи, че финансовата корекция е наложена преди изтичането на предвидения в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. В тази връзка съдебният състав подчертава правилността на застъпеното в първоинстанционното съдебно решение схващане, че в случая /предвид констатираното от органа неизпълнение на одобрените приходни показатели и за устойчива заетост, продължило две пълни финансови години 2015 и 2016/ се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 2988/95, срокът за давност, на която започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. По аргумент от чл. 3, § 1, ал. 3 Регламент /ЕО/ 2988/95 във връзка с установената практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, намерила израз в негово решение по дело С-52/14 от 11.06.2015 г., Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, и същевременно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., започналата да тече на 01.01.2017 г. в случая, давност е била прекъсната на 25.06.2019 г. с представянето на ползвателя на помощта на контролния лист от извършената през м. юни 2019 г. проверка на място /с оглед изрично отбелязаните в т. 6.5 и т. 1, раздел ІІ и т. 5, раздел V от него, несъответствия/, с който контролен лист, предвид положения върху него подпис от управителя на дружеството, касаторът несъмнено е бил запознат. Предвид това и датата на откриване на производството по налагане на финансовата корекция /чрез изпращане на писмо изх. 07-0400/1478#29/13.06.2022 г. при условията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ/ и съответно на налагане на корекцията /чрез издаването на акта за това на 14.10.2022 г./ обосноватат именно формирания от административния съд правилен извод, че правото на административния орган да издаде процесния акт за финансова корекция, не е било погасено по давност към датата на неговото издаване. Доводът на касатора за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна основа и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на СЕС е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява нередност ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и т. 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и т. 61, и др/. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени претендираните от процесуалния му представител разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, в определен от състава размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,