Решение № 14726 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2018 г.

Решение № 14726 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на К. Илиев чрез процесуалния му представител за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на Разпореждане № 968/12.02.2018 г. по адм. дело № 496/2018 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с определение № 2205 от 4.04.2018 г. по адм. д. № 2070/2018 г. на тричленен състав на АССГ, с което е отхвърлено искането на лишения от свобода К. Илиев срещу ИСДВР Ц. Борисов, служител в Затвора София срещу незаконосъобразни на последния с цел злепоставянето на К. Илиев пред администрацията на Затвора София, поради които същия не е получил поощрителна награда под формата на 4-часово свиждане и са присъдени разноски. Молителят твърди, че съдът не е изпълнил задължителни указания, дадени от касационен състав на АССГ, че не се е съобразил със служебното начало, че е отменял ход по същество, за да даде възможност за присъждане разноски на ответника, че казусът не е всеобхватно изследван. Изтъква, че съдът не обърнал внимание, че план за изпълнение на присъдата на К. Илиев не е изготвен и не взел предвид представените в тази връзка документи. Твърди, че ответникът подал невярна информация към НССДВР И. Василева, за да го злепостави и че това се доказва с признаването от страна на ГДИН на неистинност на документ, използван от ответника. Въз основа на това молителят счита, че ответникът е наговорил свидетелите да твърдят неверни обстоятелства. Поради това иска производството да бъде възобновено, за да се докаже, че ответникът го е злепоставил. Ответникът – Инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" при Затвора София чрез процесуален представител счита молбата за отмяна на влязло в сила разпореждане на АССГ за недопустима. Върховният административен съд, трето отделение намира искането за отмяна, като подадено в срок и от надлежна страна за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Атакуваното с настоящото искане разпореждане е постановено в производство по реда на чл. 236 във връзка с чл. 226 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 279 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Съдът е бил сезиран с искане по чл. 276, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС по повод незаконосъобразно действие на длъжностно лице от затворническата администрация на Затвора София, състоящо се в злепоставяне на К. Илиев пред администрацията на затвора, с цел същият да не получи поощрителна награда под формата на 4-часово свиждане. С атакуваното разпореждане искането с правно основание чл. 276, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС е отхвърлено. Прието е, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие, а поощренията за затворниците се прилагат само по изрична заповед на началника на затвора или главния директор на ГДИН, съгласно чл. 99, ал. 1 ЗИНЗС. Сочените от молителя правни основания предвиждат отмяна на съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По делото липсват каквито и да било данни за осъществяване на цитираните хипотези на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК. В искането за отмяна не се и сочат нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства. Представените с искането за отмяна три броя докладни записки на служители на затвора София фигурират в кориците на адм. дело № 496/2018 г. на Административен съд София-град, поради което очевидно не съставляват нови доказателства. Останалите документи, представени с искането, представляват кореспонденция между К. Илиев и затворническата администрация, които се отнасят до плана за изпълнение на присъдата на Илиев. Тези доказателства са неотносими към основния спор. Противно на изложеното в искането, атакуваното разпореждане не е основано на доказателства, касаещи плана за изпълнение на присъдата, тъй като този план няма отношение към спора, очертан по-горе. Освен това не се твърди, нито се доказва наличието на влязло в сила съдебно решение, с което по надлежен съдебен ред относим към спора документ, на който е базиран съдебният акт, е признат за подправен. В искането са изложени подробни съображения за неправилност на влязлото в сила съдебно разпореждане, които обаче не съставляват основания за отмяна по реда на чл. 237 и следв. АПК. Недопустимо е в производството за отмяна да се извършва касационен контрол за законосъобразност на влязло в сила разпореждане на административния съд. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила Разпореждане № 968/12.02.2018 г. по адм. дело № 496/2018 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с определение № 2205 от 4.04.2018 г. по адм. д. № 2070/2018 г. на тричленен състав на АССГ е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,