Решение № 13772 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г.

Решение № 13772 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК, по искане на Гл. архитект на СО за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение от 8.11.2016 г. постановено по делото. В искането се твърди неяснота в изразената воля на съда и се иска да се "определи изрично обявена ли е нищожността на Решение № 960/16.12.2009 г. на МС, с което е приет ОУП на СО, в частта касаеща УПИ I-57,58,59,60, общ. от кв. 7е, м." бул. България", район "Триадица" - СО", доколкото липсва диспозитив за това. Ответното "Никми" АД С. взема писмено становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: С решението, чието тълкуване е поискано, е отменена заповед № РД-09-50-877/16.12.2013 г. на гл. арх. на СО и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания. Волята на съда за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган е изразена ясно в диспозитива на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Доколкото в мотивите на постановеното по делото решение са дадени указанията по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, за административния орган при новото произнасяне по заявлението за одобряване на ПУП-ИПРЗ и РУП в териториален обхват УПИ I-57,58,59,60, общ. от кв. 7е, м." бул. България", район "Триадица" - СО, настоящият състав прави следните разяснения: Предмет на съдебната проверка е законосъобразността на обжалваната заповед на гл. арх на СО, с която е отказано одобряването на проекта за ИПРЗ и затова в диспозитива на съдебното решение има произнасяне само по отношение на този акт. По реда на инцидентния съдебен контрол, който е допустим съгласно т. 2 на Решение № 14 от 4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г., както и съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, настоящият състав е преценил валидността на обуславящ административен акт. Поради драстичните нарушения в изискванията за законност на акта на МС от 16.12.2009 г., с който е прието изменение на ОУП на СО, в частта касаеща само предвижданията за процесното УПИ, той е счетен за нищожен в съответната част. Тази нищожност не следва да бъде обявена в диспозитива на решението, тъй като е извън предмета на прекия съдебен контрол. Нищожният административен акт не поражда правни последици дори и неговата нищожност да не е обявена изрично. С още по-голяма сила невъзможността такъв административен акт да породи правни последици се отнася до случаите, когато макар и косвено, по пътя на инцидентен съдебен контрол, съдът е констатирал нарушения, обуславящи нищожност на акта. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,