Решение № 4604 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2019 г.

Решение № 4604 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Николова, като пълномощник на Д. Ц., последната действаща като законен представител на малолетния С. Ц., срещу решение № 2490 от 10.04.2019 г., постановено по адм. д. № 677/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 41 състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу т. ІІ от заповед № 1101 от 6.12.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца". Изложени са съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът – Управителят на Националната здравноосигурителна каса, конституиран при условията на чл. 153, ал. 2 АПК, като овластен с компетентността на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" административен орган, не е взел отношение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, VІ отделение, счита същата за неоснователна по следните съображения: Предмет на касационен контрол е решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Д. Ц., действаща като законен представител на малолетния С. Ц. срещу т. ІІ от заповед № 1101 от 6.12.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца". Съставът на Административен съд – София-град е обсъдил процедурата по издаване на оспорения административен акт. В мотивите към решението е посочено, че предвид водещата диагноза, е изискан протокол на ЛКК при УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД, в който протокол, представен на 4.12.2018 г., е отразено, че С. е показан за планова операция, която може да бъде осъществена в посоченото лечебно заведение. Изложени са съображения относно кворума при проведеното на 5.12.2018 г. заседание на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца", за станалите разисквания и защо се възприемат становищата на проф. Г. и на проф. В., както и на ЛКК при УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД, а не тези на проф. Б. и на ЛКК при МБАЛНП "Св. Наум", както и че решението е взето с необходимото мнозинство. От съдържанието на протокол № 81 от заседанието на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца", проведено на 5.12.2018 г., се налага изводът, че в това заседание е разгледано задълбочено здравословното състояние на С. Ц. от момента на раждането му, както и представените медицинските становища от националните консултанти, а също така и на ЛКК. В тази връзка правилно е приетото от съда, че взетото решение е обосновано и мотивирано. От една страна касаторката твърди, че в цитирания протокол буквално са преписани становищата на външните консултанти и на ЛКК, а от друга, че са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (ПДОРЦФЛД) във връзка с чл. 34, ал. 2, т. 1-8 от Правилника, които съждения са противоречиви. В протокола са възпроизведени всички разисквания по случая, включително и в предходните заседания на Обществения съвет. Не може да се твърди, че членовете на този съвет не са изразили собствено мнение, видно от съдържанието на протокола. При наличие на кворум по чл. 40, ал. 1 и мнозинство по чл. 40, ал. 2 от Правилника, Общественият съвет е взел решение за отказ за финансово подпомагане на С. Ц. за оперативно лечение в клиниката в гр. Ашау, тъй като операцията може да се извърши в България. Няма съждения на членове на Съвета, че това лечение може да се проведе в нашата страна, поради подобрено състояние на С., вследствие на лечението му в Германия. След така произнесеното решение на Обществения съвет и съобразявайки го, както и преценявайки становищата на проф. Б., проф. В., проф. Г. и на ЛКК при УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД, Директорът на Център "Фонд за лечение на деца" е изложил мотиви, че са налице условия необходимите диагностични и лечебни процедури по отношение на С. Ц. да бъдат своевременно извършени в Република България. Посочени са и правни основания за отказа за финансово подпомагане, а именно липсата на положителната предпоставка по чл. 3, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца". Съставът на Административен съд – София-град е обсъдил процедурата по издаване на оспорения административен акт и е стигнал до правилния извод, че липсва съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби. Оплакванията на касаторката, че съдът е възприел заключението на вещото лице д-р Д. К. без да се съобрази с възраженията на процесуалния й представител, направени в съдебното заседание на 21.03.2019 г., са неоснователни. Видно от протокола на цитираното заседание, адвокат Николова е направила искане да не се приема заключението, с твърдения за липса на познания и опит на експерта като хирург и поради това, че е работил в лечебното заведение в Горна баня, но не е поискала назначаването на медицинска експертиза, изготвена от друго вещо лице или тройна медицинска експертиза. Вместо това адвокат Николова е заявила, че няма други доказателствени искания. Във връзка с посочените възражения, експертът д-р Д. К. е пояснил, че от повече от 15 години работи в Ортопедична болница "Витоша", медицинската му дисциплина е хирургична, има 35 години стаж по ортопедия и травматология, лично е оперирал деца със заболяването на С. Притежава непосредствен, личен опит. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК изрично предвижда назначаване на вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. В случая преценката на здравословното състояние на детето, съпоставката на лечебните методи в Терапевтичен център Ашау им Химгау и в УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД, както и на възможността лечението да се осъществи в България, изискват специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Текстът на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК му дава право да назначава вещи лица и служебно. Експертът д-р Д. К. сочи, че в България има възможност за лечение на детска церебрална парализа в стадия, в който е диагностициран при детето и че е желателно то да се лекува в страната, с оглед етапността на операциите и възможността да се наблюдава от лекуващите лекари и рехабилитатори във всеки момент, ако възникне нужда от корекции в терапевтичен план. Положителни становища за лечение в България са дали външните експерти към Център "Фонд за лечение на деца" проф. В. и проф. Г. От писмо изх. № 3-409-24 от 27.11.2018 г. (лист 77) се установява, че Изпълнителен директор на УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД е д-р В. А., като по делото липсват доказателства цитираните експерти да са зависими от него. Външните експерти не отричат положителния резултат от извършената в Терапевтичен център Ашау им Химгау операция, нито имат интерес да поддържат теза тя да бъде осъществена в България, именно предвид това, че операцията вече е извършена на 28.08.2018 г. в Германия. ЛКК при УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД е независим експертен орган. В неин протокол под № 143 от 4.12.2018 г. (вх. № 3-409-29 от 4.12.2018 г. на Фонда) изрично е казано, че пациентът е показан за планова операция, която може да се осъществи в болницата напълно безплатно по КП № 217 и по КП № 219, като е взето отношение и по задоволяване на потребността от ортези. Относно последната, съдът не е изложил мотиви, тъй като жалбата срещу т. І от заповед № 1101 от 6.12.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" е оттеглена, поради заплащането на разходите за ортези от родителите към м. април 2018 г., т. е. преди подаване на заявлението от 11.05.2018 г. Протокол/решение на МБАЛНП "Св. Наум" вх. № 3-409-2 от 23.05.2018 г., с който детето се насочва от лекари-невролози към ортопедична операция в Германия, не следва да бъде съобразен. Видно от протокол № 81 от заседанието на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца", проведено на 5.12.2018 г, в доклада на проф. Б. липсват каквито и да било аргументи. Що се касае до представените от жалбоподателката писмени доказателства от Терапевтичен център Ашау им Химгау от 28.08.2018 г. и от 7.03.2019 г., те не изключват лечение в България. Доказателствата по делото сочат, че прилаганите в цитирания център лечебни методи са известни у нас и са съобразени от експертите. При така събраните доказателства се налага изводът, че лечението на С. Ц., с диагноза [диагноза] е могло своевременно да се проведе в Република България. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", в сила до отмяната му обн. в ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., Фондът осъществява организационно и финансово подпомага български граждани на възраст до 18 години, които се нуждаят от диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България. В конкретния случай цитираното нормативно установено изискване не е налице, поради което постановеният от административния орган отказ е законосъобразен. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, който изключва отпускане на финансовото подпомагане в конкретния случай. Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда, поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Решението на първоинстанционния съд е мотивирано със събраните по делото писмени доказателства, анализирани с оглед приложимата нормативна уредба. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се присъждат, тъй като не са дължими по аргумент от чл. 143, ал. 1 и ал. 4 АПК. Ответникът не е предявил искане за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,