Решение № 9872 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2014 г.

Решение № 9872 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството образувано по касационната жалба на "Ротокас" ЕООД, гр. София, против решение по адм. д. № 136/2013 г. по описа на Административен съд - Разград. Иска отмяна на решението с оплакване за материална незаконосъобразност, необоснованост и "грубо нарушаване" на съдопроизводствените правила. Не съответства на доказателствата по делото изводът за коректно изчисляване размера на ТБО, не става ясно по какъв начин данъчният орган е определил таксата, няма и мотиви в този смисъл към административния акт. Решенията на Общински съвет Разград № 544/23.01.2006 г. и № 315/27.01.2009 г., на които се позовава съда не е ясно дали са приети при спазена процедура и на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ, както и на критериите по чл. 67 от ЗМДТ. Не са обсъдени всички оплаквания наведени с жалбата. Остава неизяснен въпросът дали е могло да се определи таксата върху количеството на боклука. Поради това АУЗД е материално незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен, защото не са определени правилно размерите на задълженията и лихвите. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответната страна началникът отдел "Местни данъци и такси" при община Разград оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Развива подробни съображения и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, както взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 82 от 14.12.2013 г. по адм. д. № 136/2013 г. по описа на Административен съд - Разград е отхвърлена жалбата на "Ротокас" ЕООД, гр. София, против АУЗД № АУ000044/11.02.2013 г. на орган по приходите при община Разград, потвърден с Решение № 37 от 21.06.2013 г. на началника на отдел "МДТ" при общината. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение от о. с. з. на 21 октомври 2013 г. първоинстанционният съд е докладвал предмета на спора, като отделил спорните моменти по делото и се произнесъл по доказателствените искания. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е навел оплаквания за неправилно определяне на таксата върху основа, определена от общинския съвет, а не върху количеството на отпадъците, неспазване на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ, неяснота дали е спазена процедурата по приемане на Наредба № 14 на ОбС Разград и Решение № 851/28.12.2010 на ОбС Разград, незаконосъобразност на АУЗД поради липсата на подробна справка за начина на изчисляване на размера на задълженията. По делото не е имало спор относно предоставянето на услугите от общината, но са събрани доказателства в тази насока при спазване на служебното начало по чл. 168 от АПК. Служебно е назначена съдебно-счетоводна експертиза за проверка правилността на размера на таксата битови отпадъци. С решението съдът е обсъдил доказателствата, релевантни за правилното решаване на спора. Решението е обосновано. Същото е постановено въз основа на събраните в административното и в съдебното производство писмени доказателства при анализ на относимостта им към спора по делото. Решението е материално законосъобразно. Начислена е такса битови отпадъци въз основа на декларация от собственик юридическо лице за нежилищен имот, находящ се в кв. 310, в строителните граници на гр. Разград за 2011 и 2012 г., район, в който е предоставяна услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Събрани са доказателства и за функциониране на регионално депо за битови отпадъци. Жалбоподателят не е подавал декларация за освобождаване от такса, възможност предвидена по реда на чл. 18а от Наредба № 14 от 17.02.2003 г. (публикувана на сайта на общинския съвет) при неползване на имота. Основната защитна теза на жалбоподателя е, че съдът е следвало да извърши проверка в настоящото съдебно производство дали са спазени разпоредби на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ при издаване на Наредба № 14 на ОбС Разград и Решение № 851 от 28.12.2010 г. издадено на основание чл. 66 от ЗМДТ (в касационната жалба жалбоподателят посочва неясно защо Решения № 544/23.01.2006 г. и № 315/27.01.2009 г. на Общинския съвет, които не са обсъждани в съдебния акт), което има характер на общ административен акт за определяне на годишния размер на такса битови отпадъци. Оплакването е неоснователно. В съдебно производство при извършване на съдебен контрол за законосъобразност на акт за установяване на задължение по декларация е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол за спазване на административнопроизводствените правила по издаването на нормативен и общ административен акт и за тяхното съответствие с чл. 7 като изискване на съответствие на размера на ТБО с необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, с чл. 8, посочващ принципите при определяне размера на таксите и чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, регламентиращ като основен начин за определяне на размера на таксата в съответствие с количеството битови отпадъци. При законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци, а с общ административен акт на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ да определи ежегодния размер на таксата. Оспорването на тези административни актове става в отделно, нарочно съдебно производство, каквото не е настоящото. Дали е възможно или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на битовите отпадъци и защо общинският съвет е избрал определяне на размера на ТБО за нежилищни имоти собственост на юридически лица на базата на по чл. 67, ал. 2 от АПК е въпрос на законосъобразност на наредбата и решението по чл. 66 от ЗМДТ, които не са предмет на настоящото дело. С допусната от съда съдебна експертиза е установено, че размерът на ТБО за 2011 и 2012 г. е изчислен правилно. Спазена е т. 5 от Решение № 851/28.12.2010 г. на Общински съвет Разград за размер общо от 6,5 промила пропорционално върху по-високата основа между данъчната оценка и отчетната стойност на активите, от които 0,6 промила такса за осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци, 1,9 промила за транспортиране до депа, 1,4 промила за експлоатация, мониторинг и т. н. за депо битови отпадъци, 2,6 промила за почистване на улични платна, площади, алеи и др. Към АУЗД няма мотиви, но такива са изложени към Решение № 37/21.06.2013 г. на началника на дирекция "МДТ", в случая ТБО е изчислена въз основа на декларацията с облагаема основа данъчната оценка на имота, която е в размер на 151 980,80 лв. за 2011 г. и 151 267,20 лв. за 2012 г. При тези данни съдебният експерт е изчислил размера на таксата за 2011 г. и 2012 г., които съответстват на размерите, определени в АУЗД. Неоснователен е доводът, че съдът не е взел предвид регистрационен документ № 10-Д-263-01/13.08.2007 г., издаден от РИОСВ Русе за извършване на дейност по събиране, временно съхранение и транспортиране на отпадъци от пластмаси, стърготини, стружки и изрезки от пластмаси, тъй като в този документ не са посочени битовите отпадъци по Приложение № 1 от Наредба № 3 на класификацията на отпадъците. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Основателно е искането на ответната страна за присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на община Разград в размер на 300 лв. по чл. 8 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение