Решение № 2028 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11605/2017 г.

Решение № 2028 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11605/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. А. и Д. Р. А. против решение № 1267 от 07.07.2017 г., постановено по адм. д. № 392/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му. Ответникът - зам. кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на О. Б. не изразява становище по касационната жалба. О. Н. Д. Атанасов изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на Д. Н. А. и Д. Р. А. против заповед № 158/24.01.2017 г. на зам. Кмета на О. Б., с която е наредено премахване на незаконен строеж "пристройка към самостоятелен обект" в жилищна сграда. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно зам. кмета на общината, съобразно приложената по делото заповед за делегиране на права от кмета на общината и предвид факта, че процесния строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без строителни книжа, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Срещу констативния акт жалбоподателите депозират възражение, в което не оспорват, че те са извършители на незаконния строеж, не сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. Със съставения констативен акт е установено съществуването на строежа, неговото местоположение и параметри, незаконният строеж представлява пристройка към апартамент, находящ се на първи етаж в триетажна жилищна сграда, изпълнен на северната фасада на сградата с посочени размери и конструкция. Установено е и че за строежа няма издадени строителни книжа. Доводите на касаторите, че не са изпълнители на незаконния строеж, са неоснователни. В административното производство такова възражение не е направено. По предвидения от закона ред не са оспорени констатациите, направени с констативния акт, поради което установените с тях обстоятелства следва да се приемат за доказани. Такова е и извършителството на процесния строеж от касаторите. Освен това въпреки дадените от съда указания за доказателствената тежест на жалбоподателите, то същите не ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Доводите на ответника Н. А., че след като той е собственик на апартамента, към който е извършено пристрояването, то същият следва да бъде адрес на заповедта, са неоснователни. Собственикът, който не е извършител на строежа, не може да бъде задължаван да го премахне по арг. на чл. 225, ал. 6 ЗУТ, в който смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на § 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Освен това извършителството на строежа, при установен незаконен строеж, има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта. Неоснователни са и доводите, че не е установено времето на извършване на строежа. Последното е свързано с изследването за търпимостта на строежа. При липсата на яснота относно това преценката е обективно невъзможна, тъй като винаги е обвързана със съотнасяне на строежа към действащи в определен период правила за допустимостта му. Затова и доказателствената тежест за установяване на датата на строежа принадлежи на заинтересованата от отмяната на заповедта страна, за която биха настъпили благоприятните последици. Търпимостта не се предполага, а подлежи на доказване. Доказателства в тази посока не са ангажирани. Следователно като приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон първоинстнационният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в тази насока се подкрепят от събраните по делото доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,