Решение № 8925 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2022 г.

Решение № 8925 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2022 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 7310 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8669/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Л. С. е отменена заповед на касатора № 486/26.07.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от 20.07.2021 година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация С. оспорва жалбата и претендира разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АССГ. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Обосновано първоинстанционният съд е отменил заповед № 486/26.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, считано от 20.07.2021 г. е прекратено служебното правоотношение на Л. С.. Съгласно цитираната разпоредба служебното правоотношение се прекратява, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1. От съществено значение в конкретния случай е наличието на заповед № 4108/11.06.2019 г. на изпълнителен директор на НАП, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на С., след налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Правното значение на тази заповед към момента на издаване на заповед № 486/26.07.2021 г. е, че същата е предмет на висящо съдебно производство, решението по което не е влязло в сила. Поради това за служителя въобще не е възникнало правото по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл за явяване в администрацията в законовия двуседмичен срок от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за уволнение. Неговото служебно правоотношение е прекратено и ще е прекратено до отмяната на заповед № 4108/11.06.2019 г. с влязло в сила съдебно решение. Доводите в касационната жалба на изпълнителния директор на НАП за връзката между заповед № 4108/11.6.2019 г. и заповед № 3ЦУ-885/07.06.2019 г. са ирелевантни при преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение. Изрично в чл. 108 от ЗДСл е регламентирано прекратяването на служебното правоотношение с отделен акт, който има самостоятелно правно значение. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските в настоящето производство в размер на 500 лева, които следва да му се заплатят от НАП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,