Решение № 3572 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2018 г.

Решение № 3572 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Андреев от [населено място] срещу решение № 160 от 6.06.2018 г., постановено по адм. д. № 274/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против виза за проектиране № 98 от 3.05.2017 г. на основание чл. 140 от ЗУТ за реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка за стълбище в УПИ V – 647, кв. 38 по плана на гр. Момчилград и с което жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е изследвал въпроса и не се е произнесъл за това дали заявителят за издаване на визата М. Дормуш е лице, което има право да иска издаване на виза. Посочва, че тя не е от кръга на тези лица. Посочва и неправилност на извода на съда за спазена процедура по съобщаване на визата, като се позовава на определение на ВАС, с което е прието липса на предпоставки за съобщаване на визата на С. Андреев по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. В тази връзка твърди опорочена процедура по издаване на визата и неправилност на извода на АС – гр. Кърджали в обратния смисъл. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя визата за проектиране. Претендира разноски. Ответниците Главният архитект на Община Момчилград и М. Дурмуш не изразяват становищата по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кърджали е приел, че по силата на представен по делото нотариален акт от 2106 г. М. Дурмуш се легитимира като собственик на западната половина на жилищна сграда със ЗП 128 кв. м., представляваща обособено жилище със самостоятелен вход, ведно с правото на строеж върху УПИ V – 647, кв. 38 по плана на гр. Момчилград, а жалбоподателят С. Андреев пък с представено съдебно решение за делба от 2015 г. е получил в дял масивен гараж с лятна кухня със ЗП 30 кв. м. в същия УПИ V – 647, кв. 38, гр. Момчилград, като въз основа на тези права М. Дурмуш е поискала и й е била издадена виза за проектиране. Установил е, че визата има необходимото по закон съдържание – нанесени са наличните сгради и постройки в процесния имот и в съседните имоти, линиите на застрояване, допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване, озеленяване. Приел е, че от приетото по делото заключение на назначената СТЕ е установено, че допуснатото с визата застрояване отговаря на предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 367 от 1988 г., както и че не засяга съседни имоти, не е предвидено сключено застрояване или намалени отстояния, не попада в защитени територии. Приел е, че визата издадена по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ съответства на закона. Приел е, че е спазена процедурата по отношение на съобщаването на визата на другите заинтересовани лица, различни от С. Андреев, тъй като е установено, че същите са търсени на известните им адреси, не са намерени и по данни се намират в чужбина, поради което по отношение на тях са били налице предпоставките по § 4 от ДР за съобщаването. Въпреки тези мотиви е посочил, че евентуалното нередовно съобщаване по отношение на тези лица не е съществено нарушение, а може да се отрази само на момента на влизане в сила на визата за проектиране. Приел е за неоснователни и възраженията за липса на издадено разрешение за строеж, както и на учредено право на пристрояване, тъй като е посочил, че тези актове са следствие от наличието на виза за проектиране. Поради това е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че със спорната виза е допуснато допълващо застрояване – пристройка за стълбище, което не е предвидено с действащ подробен устройствен план. За него е била издадена виза за проектиране (оспорената в производството), което е задължително предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Правилен е извода на АС – гр. Кърджали, че видно от събраните доказателства са спазени материално правните изисквания за издаване на оспорената виза, тъй като и от СТЕ е видно, че с нея не е допуснато надвишаване на устройствените показатели по действащия ПУП. Видно от доказателствата по делото М. Дурмуш се легитимира като собственик на сграда в УПИ V – 647, кв. 38, гр. Момчилград и право на строеж върху мястото, поради и което е лице, за което е признато право да иска издаване на виза. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за неправилност на решението в тази му част и липса на мотиви. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението досежно извода за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила във връзка с твърдението му за неспазена процедура досежно съобщаването, както на касатора, така и на други заинтересовани лица във връзка с издадената виза. Действително на касатора визата е била съобщена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ при липса на такива предпоставки, поради и което прекратително определение е било отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Липсата обаче на предпоставки за съобщаване по § 4 от ДР на ЗУТ в настоящия случай не е нарушение, което да води до незаконосъобразност на оспорената виза. Съобщаването е от значение за спазването на сроковете за оспорване и съответно до влизане в сила на визата, както и правилно е посочил АС – гр. Кърджали. В случай след определение на ВАС жалбата на С. Андреев е разгледана по същество и съответно това не се е отразило на правата му и възможността му да ангажира своите възражения. Що се отнася до съобщаването на визата на трети заинтересовани лица по същия ред, то това отново не се отразява на законосъобразността на визата, а както правилно съдът е посочил на момента, в който тя би влезнала в сила. На следващо място неоснователно е възражението за допуснати нарушения на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, а именно липса на съгласие за пристрояване в съответна форма от другите съсобственици в имота – общината и трети лица, между които и касатора, при издаване на визата. Това е така, тъй като посочената разпоредба е относима към друг етап от разрешаване на строителството, а именно – одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се издава визата за проектиране. Визата за проектиране представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, както и правилно е посочил съдът. С нея се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП, включително допълващо такова, което не е предвидено в ПУП. С визата не се разрешава строителство. Това става с последващо одобряване на проекти и издаване на акт, разрешаващ строителството, при издаването на които актове вече следва да бъдат спазени изискванията па чл. 183 от ЗУТ, като в настоящия случай включително е необходимо и учредяване право на строеж от страна на общината, тъй като посочената като допустима по визата пристройка ще се извърши в общинския имот, в който Дурмуш притежава сградата, към която ще е пристройката, както и съгласието на останалите съсобственици и носители на ограничени вещни права в имота. По изложението съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,