Решение № 4990 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Ганев, подадена чрез адвокат М. Янков, против Решение 66/10.01.2024 г., постановено по административно дело 388/2023 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 779/22.05.2023 г. на Кмета на Община Добрич, нареждаща премахване на незаконен строеж Едноетажна постройка с покрита тераса със застроена площ 48,63 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.626.4638 по КККР на гр. Добрич, с административен адрес ул. Тодор Каблешков 3 гр. Добрич. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразност на процесната заповед. Жалбата се поддържа от адвокат Янков, който моли да бъде уважена чрез отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна, Кмет на Община Добрич, редовно призован, не взема становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Добрич е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Г. Ганев да премахне установен строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на постройката, както и обстоятелството, че в актуалния си вид е изградена без разрешение за строеж, са били установени посредством събраните по делото доказателства и след изслушано и прието заключение на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза. Установено е, че в действащия устройствен план от 2006 г., както и в кадастралната карта на гр. Добрич, одобрена през 2005 г., е отразена едноетажна постройка, с функционално предназначение друг вид сграда за обитаване и със застроена площ от 27 кв.м. Вещото лице е установило, че тази постройка понастоящем не съществува, изградена е изцяло нова, която само частично съвпада по местонахождение със старата, което е онагледено на приложените към експертизата скици пр. 10 и пр. 11. Това е и основаният спорен въпрос в случая, като следва да се отбележи, че експертните изводи в тази насока са подробни и аргументирани, както и не са били опровергани от страна на жалбоподателя посредством ангажираните от него гласни доказателства. Построена е нова сграда без строителни книжа, която съществено се различава от съществувалата преди като вид, конструкция, материали, площ и местонахождение. Постройката в сегашния си вид е реализирана след 2005 г., след като не е нанесена в кадастралната карта, тоест същата не може да се квалифицира като търпима по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване. Обстоятелството, че част от съсобствениците на поземления имот са декларирали съгласието си да се извърши реконструкция и основен ремонт на старата постройка, както и представената пред настоящия съд скицапроект по чл. 53 ЗУТ от 03.01.2024 г., не заместват липсата на строителни книжа и не могат да узаконят вече извършения незаконен строеж. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е възприел верни фактически установявания и съответните им правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,