Решение № 12509 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2021 г.

ВАСПетчленен състав08.12.2021 г.

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. Хекимов, за отмяна на Решение 223 от 29.06.2020г. по адм.д. 632/2018г. на Административен съд-Стара Загора. ОСЪЖДА Р. Хекимов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП 150лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството.Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Мотиви

Производство по чл.237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Р. Хекимов, чрез адв.Денев, за отмяна на Решение 223 от 29.06.2020г. по адм.д. 632/2018г. на Административен съд-Стара Загора. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл.239, т.5 от АПК, а именно страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Твърди се, че оспорващият в първоинстанционното производство неправилно е бил конституиран само в лично качество, а не и като земеделски производител. В представеното пълномощно, с което се легитимирал адв. Д. Манджуров като процесуален представител на жалбоподателя е посочено, че е издадено от Р. Хекимов като физическо лице без да е вписано качеството му на земеделски производител, в какъвто смисъл е проведена ревизията и е издаден РА. Липсва потвърждаване на действията без представителна власт на адв. Манджуров. Сочи се, че съдът не е извършил проверка чрез възпроизвеждането му в съдебна зала на представен от ответника оптичен носител СD. Съдът бланкетно се произнесъл, че всички документи по ревизията са валидни и подписани с квалифицирани електронни подписи. Постановеното първоинстанционно решение е връчено единствено на адв. Манджуров, но не и на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението. Ответникът по молбата за отмяна Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бъчварова, в писмено становище и писмено възражение иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: С решението, чиято отмяна се иска, е била е отхвърлена жалбата на Р. Хекимов срещу Ревизионен акт (РА) Р-16002418001063-091-001/26.07.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, поправен с РА за поправка на РА П-16002418175341-003-001/04.10.2018 г., потвърден с Решение 592/09.10.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 259 867,80 лева, ведно с прилежащите лихви, и лицето е осъдено да заплати разноски в размер на 6877,36 лева. Решението е било потвърдено от касационната инстанция и е влязло в сила на 26.01.2021г. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. Съгласно чл.239, т.5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Неоснователно е оплакването, че страната е била конституирана само в лично качество, а не като земеделски производител. Земеделският производител е физическо лице. Земеделският производител не е отделна и различна правосубектност, която да изисква ново и различно конституиране на страната по процеса. Следва да се има предвид, че според практиката на ВКС дори едноличният търговец може да се конституира само като физическо лице. Горните мотиви се отнасят и за това, че в представеното пълномощно, с което се легитимирал адв. Д. Манджуров като процесуален представител на жалбоподателя е посочено, че е издадено от Р. Хекимов като физическо лице без да е вписано качеството му на земеделски производител, в какъвто смисъл е проведена ревизията и е издаден РА. Неоснователно е твърдението, че съдът приел 1 брой оптичен носител CD, без да възпроизведе съдържанието му в съдебна зала. Р. Хекимов, чрез адвоката си, е могъл да направи съответните искания, за проверка на електронните подписи, което не е било сторено в процеса. Като по същество основание за отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат пропуснати или неизвършени процесуални действия от страна по делото. (Решение 11356 от 28.09.2017г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, по адм.д. 8593/2017г.) Твърдението, че има нарушение, че съдебният акт е бил връчен на адв. Манджуров, а не на страната е необосновано. След като по делото има надлежно оформено адвокатско пълномощно от страната, достатъчно е съдебното решение да бъде връчено на адвоката на съответната страна. Липсват доказателства, че представляващият страната адвокат е бил без представителна власт. По делото е налице надлежно адвокатско пълномощно. Действително в първото пълномощно по делото липсва конкретизация на делото или решението, което се обжалва. Това обаче е поправено с наличието на ново пълномощно, представено на л.23 от делото, на което ясно е отбелязан номера на делото. Относно твърдението, че пълномощното е било подправен документ, настоящият състав на ВАС не е компетентен да се произнесе. На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 150лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия