Решение № 4859 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2008 г.
ВАСI отделение13.04.2009 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1007 от 14.07.2008 г. по адм. дело № 1413/2007 г. на Административен съд - гр. Варна, I отделение, 6 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4859 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт Ивелина Недялкова срещу решение № 1007 от 14.07.2008 г. по адм. дело № 1413/2007 г. на Административен съд - гр. Варна, I отделение, 6 състав, в частта, в която е отменен РА № 030337/12.04.2007 г., издаден от ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 330/05.06.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на "Фероинвест" ЕООД е определен ДДС за внасяне за д. п. м. 07.2006 г. за разликата над 62 882, 22 лв. до 63 862, 99 лв. и в частта на начислените лихви за разликата над 4 677,24 лв. до 4 750,18 лв.; за определения ДДС за д. п. м. 08.2006 г. за разликата над 88 378,08 лв. до определения в размер на 91 254,03 лв. и в частта на начислените лихви за разликата над 5 594,69 лв. до 5 776,76 лв. и за определения ДДС за д. п. м. 09.2006 г. за разликата над 47 900,23 лв. до определения в размер на 73 280, 46 лв. и в частта на начислените лихви за разликата над 2 515,01 лв. до 3 847,61 лв. В останалата част решението на АС-Варна не е обжалвано. Подробни съображения са развити в молба от 18.12.2008 г. Касаторът поддържа, че Административен съд - гр. Варна е постановил недопустимо решение в частта, в която е приел, че за ДЗЛ е налице право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурите, издадени от доставчиците: "Импулс" ООД, "Информационно обслужване" АД, "Тротех" ЕООД, "Нова плама" АД, "Лукойл България" ЕООД и "Петрол" АД, тъй като "Фероинвест" ЕООД не е обжалвало в тази част РА по административен ред. В тази връзка моли да бъде обезсилено решението в тази част. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по отношение на фактурите, издадени от "Си Джи Кампани" ООД. В случай, че съдът не възприеме изложените по-горе доводи за недопустимост на решението, алтернативно моли да се отмени същото в обжалваната част като неправилно, а ревизионният акт да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Фероинвест" ЕООД гр. Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваният РА е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелството предвидено в чл. 122, ал. 1, т. 6 от с. к. За да уважи жалбата на дружеството по отношение на фактурите, издадени от "Си Джи Кампани" ООД, АС - Варна е приел, че в случая е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Собствеността върху веща е прехвърлена по договор за покупко-продажба с приемо-предавателни протоколи срещу насрещна престация - договорената и платена цена. Налице са и предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.). Съобразно изложеното, съдът е обосновал извода, че на дружеството следва да бъде признато право на данъчен кредит по тези фактури в размер на 25 316,50 лв. По отношение на фактурите, издадени от "Импулс" ООД, "Информационно обслужване" АД, "Тротех" ЕООД, "Нова плама" АД, "Лукойл България" ЕООД и "Петрол" АД, съдът е установил, че в РА органът по приходите няма констатации, че са налице основания за отказ на право на данъчен кредит и не е извършвал проверка по отношение на тези доставчици. В тази връзка съдът е приел, че по отношение на тези доставчици е налице право на данъчен кредит и в тази част РА е отменен. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Настоящият състав на ВАС намира, че възражението на касатора относно недопустимост на решението, в частта, в която на ДЗЛ е признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурите, издадени от доставчиците: "Импулс" ООД, "Информационно обслужване" АД, "Тротех" ЕООД, "Нова плама" АД, "Лукойл България" ЕООД и "Петрол" АД, поради твърдението, че в тази част РА не е обжалван по административен ред и съответно произнасяне на съда свръх петитум, е неоснователно. Видно от приложената по делото жалба вх. № ВхК-27697/24.04.2007 г., "Фероинвест" ЕООД е обжалвало по административен ред РА изцяло по отношение на определените му за периода 1.07.2006 г. до 30.09.2006 г. данъчни задължения в размер на 228 397, 48 лв. и лихви за забава 17 646,21 лв. и се съдържа изрично формулирано искане в жалбата за отмяна на РА като незаконосъобразен. С оглед на това, следва да се приеме, че не е налице посоченото от касатора основание по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на решението, в частта, в която на ДЗЛ е признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурите, издадени от доставчиците: "Импулс" ООД, "Информационно обслужване" АД, "Тротех" ЕООД, "Нова плама" АД, "Лукойл България" ЕООД и "Петрол" АД, а искането за обезсилване се явява неоснователно. По наведените доводи алтернативно за неправилност на решението, ВАС намира следното: По отношение на фактурите, издадени от "Си Джи Кампани" ООД - данъчният орган е отказал право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (в редакцията за процесния период) във връзка с чл. 61, т. 5 от ППЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 61, т. 2 от ППЗДДС (отм.), тъй като жалбоподателят не е представил изисканите първични и вторични документи, свързани с дейността му като доказателства за извършените доставки, в това число и документи за превоз на стоките - пътни листи, товарителници и др. Следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК - ревизии при особени случаи, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Настоящата инстанция намира, че в хода на обжалване на РА констатациите на приходния орган по отношение на процесните фактури, издадени от "Си Джи Кампани" ООД са оборени от задълженото лице. Както е посочил АС - Варна, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, от доказателствата по делото - неоспорени от касатора, безспорно се установява, че е налице реална доставка по процесните фактури, както и наличието на предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.). Правилно съдът е обосновал извода, че за "Фероинвест" ЕООД е възникнало право на приспадане на данъчен кредит и е отменил РА в тази част като незаконосъобразен. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението на касатора, че жалбоподателят (сега ответник) не е представил изисканите първични документи. В тази връзка съдът правилно е приел, че по отношение на доставките, извършени от "Импулс" ООД, "Информационно обслужване" АД, "Тротех" ЕООД, "Нова плама" АД, "Лукойл България" ЕООД и "Петрол" АД органът по приходите няма констатации защо са налице основания за отказ от право на данъчен кредит. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-Варна в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,