Решение № 4931 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2009 г.

Решение № 4931 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 778 от 17.12.2008 г., постановено по адм. дело № 368 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, АО, с което е отменен ДРА № 1077 от 15.11.2005 г. на ТДД-Добрич, потвърден с решение № 1333 от 30.1.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът Недко Кирчев Марчев взема становище за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на разноски за тази инстанция. Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, преценява следното: Касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, но по същество е неоснователна. За да отмени обжалвания акт и потвърдилото го решение на Д "ОУИ" Варна съда е приел, че събраните по делото доказателства, включително изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, са достатъчни да обосноват извод за неправилно увеличение на финансовия резултат със сумата 21412, 44 лв. на основание чл. 23 ал. 2 т. 11 от ЗКПО за 2004 година, поради неотчитане на суми съгласно реда, определен в нормативните актове, тъй като не са налице такива суми. Поради което неправилно е бил определен данък в размер на 5942,24 лв. главница и 367,73 лв. лихви. Решението е правилно. Съдът е направил анализ на събраните по делото данни, включително комплексната съдебно-счетоводно-техническа експертиза и е достигнал до законосъобразни изводи. При проверка на всички налични документи при лицето и въз основа на анализ на всички данни не се установява разлика в сумите за 2004 година, която да не е отчетена по надлежен ред и да представлява неотчетени приходи от продажба на стоки. За да бъде увеличен финансовия резултат с посочената сума. За пълнота следва да се отбележи, че от една страна в решението на директора на Д "ОУИ" се посочва, че тази сума е в размер на 20648, 33 лв., представляваща и приета от органите по приходите като неотчетена по реда на Закона за счетоводството, тъй като била установена разлика между отчетените продажби и отчетната стойност на продадените стоки, а от друга страна увеличението на финансовия резултат е със сумата 21412, 44 лв. на основание чл. 23 ал. 2 т. 11 от ЗКПО. Като проверени констатации експертизата сочи, че е налице съответствие на данни от ОПР и декларираните в годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Според наличните документи всички приходи са отчетени по съответния счетоводен ред и които отговарят на всички изисквания на счетоводните норми. Доводите в касационната жалба повтарят тези от решението на Д "ОУИ" и няма нито един такъв, който да се отнася за съдебното решение, което е предмет на касационен контрол. Коментира се заключението на вещото лице, което видно от протокол от 8.05.2008 г. изобщо не е оспорено от страните, които са имали представители в съдебното заседание. Не може без доказателства по делото, представени от касатора, които да противоречат на констатациите в заключението на експертизата, то да не се възприема. Според разпоредбите на АПК и ГПК съдът действително би могъл да не се съобрази с него, но само при наличие на достатъчно основание и доказателства за това. В случая такова не е налице. Изводите на първата инстанция са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение