Решение № 3956 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5233/2018 г.

Решение № 3956 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5233/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Витоша", чрез процесуален представител юрисконсулт Стоянова, против решение № 1693/15.03.2018 г. по адм. д. № 12065/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. И. отмяна с доводи за неправилност на съдебното решение. Ответната страна "Хидроенерджи груп" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1693 от 15.03.2018 г. по адм. д. № 12065/2017 г. по описа на Административен съд С. - град е отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община - район "Витоша" за предоставяне на обществена информация, поискана със заявление с вх. № РВТ 17-ОИ94-4/28.08.2017 г. от "Хидроенерджи груп" ООД. Съдът е развил съображения, че административният орган дължи изрично произнасяне по ЗДОИ, поради което е отменил мълчаливия отказ и е върнал делото за произнасяне. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилно е прието от АССГ, че сезираният с искането орган по достъп до обществена информация е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявление вх. № РВТ 17-ОИ94-4/28.08.2017 г. В случая кметът на Столична община - район "Витоша" не се произнася по подаденото от "Хидроенерджи груп" ООД заявление за достъп до обществена информация, съдържаща се в шест точки. Непроизнасянето от компетентен административен орган представлява мълчалив отказ и правилно е квалифициран като такъв от първоинстанционния съд. Задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи писмено мотивирано произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ изискващи писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, като в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ са въведени изисквания за форма и съдържание на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законово изискване за изрично писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ, което в случая липсва. Доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил твърденията му, че исканата информация не е обществена, са неоснователни. В решението си съдът е мотивирал извод, че такова възражение е неоснователно, тъй като информацията относно дейността на задължен субект по ЗДОИ е обществена. Когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе. Изложените аргументи от касационния жалбоподател се отнасят до съществото на спора и следва да се обсъждат в случай, че са част от мотиви по издаден административен акт. Като е отменил мълчалив отказ и върнал преписката за изрично произнасяне, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените по делото разноски от ответника. Претенцията е за присъждане на 500 лв. за адвокатска защита. Предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника следва да се присъди исканата сума.. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,