Решение № 12715 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2012 г.
ВАСVI отделение16.10.2012 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1981/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Даниела Златкова Христозова от гр. Пловдив, ул. "Булгариево" № 8, ет. 1, ап. 3 да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12715 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 486 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1981/2011 г. състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалбата на Даниела Златкова Христозова от гр. Пловдив срещу решение № 309 от 05.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" ( РУ "СО" ) гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите № 0-15-999-16-00210122 от 9.06.2011 г., с което на оспорващата е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за бременност № 0459081. Осъдил е Даниела Златкова Христозова да заплати на РУ "СО" гр. Пловдив разноски по делото в размер на 150 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Даниела Златкова Христозова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Позовава се на съдебна практика и моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което се уважи оспорването. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се представлява. Ответникът по делото - директорът на РУ "СО" гр. Пловдив редовно призован, не се представлява. В представено по делото възражение от процесуалния представител на ответника по касация се застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество намира следното: Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и страните не оспорват установените от съда данни, въз основа на които е постановено обжалваното решение. Жалбоподателката Даниела Златкова Христозова е оспорила пред Административен съд - Пловдив законосъобразността на решение № 309 от 05.07.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Пловдив, с което е отхвърлена подадена от нея жалба срещу разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите № 0-15-999-16-00210122 от 9.06.2011 г., с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по болничен лист № 0459081, серия А2009 представен с опис вх. № 15-999-11-00034814. Спорният правен въпрос по делото е - има ли жалбоподателката Даниела Златкова Христозова качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал., т. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и следва ли да получи обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по чл. 40, ал. 3 от КСО. Жалбоподателката твърди, че правата й на осигурено лице произтичат от приложения по делото трудов договор № 52 от 01.02.2009 г., сключен с работодателя "Корект транс 1" ЕООД на длъжност продавач-консултант с място на работа "Корект транс 1" ЕООД. Уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ за сключването на този трудов договор е регистрирано в НАП на 21.01.2010 г. Това трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.06.2009 г. До регистъра на осигурените лица не е подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор. С трудов договор № 53 от 13.10.2009 г. касаторката отново е назначена на работа при работодателя "Корект транс 1" ЕООД на длъжност продавач-консултант с място на работа "Корект транс 1" ЕООД. До регистъра на осигурените лица не е подадено уведомление за сключването на този трудовия договор. Отразените периоди по представените трудови договори са надлежно вписани в трудовата книжка на жалбоподателката за осигурителен стаж. Дружеството - работодател на жалбоподателката "Корект транс 1" ЕООД, е вписано в търговския регистър с две седалища и адреси на управление: гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 126 и с. Катуница, ул. "9-ти септември" № 9. За изяснява обстоятелства, свързани с визирания по-горе трудов договор и установяване място на работа на Даниела Златкова Христозова, на 22.07.2010 г. е била извършена съвместна проверка на контролни органи на РУ "СО" - гр. Пловдив и дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив относно установяване местонахождението на търговски обекти и съответните работни помещения, в които е извършвала дейност "Корект транс 1" ЕООД. Проверяващите са посетили адреса в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 126 и не са установили по пощенски кутии обитаване на помещение от "Корект транс 1" ЕООД. На втория адрес на управление - с. Катуница, ул. "9-ти септември" № 9 се е намирала къща с дворно място, но не е имало фирма "Корект транс 1" ЕООД. При среща и разговор с пощальон към кметството в с. Катуница във връзка с разпределянето на пощенските пратки на територията на селото, е установено, че цялата кореспонденция, адресирана до фирмата, е била носена на адрес ул. "9-ти септември" № 11. Обитателката на къщата на този адрес е признала, че е получавала и подписвала обратните разписки за пратките до фирмата, по указания на своя внук, бивш служител към дружеството. Същият живеел в гр. Пловдив, но при посещения му при нея е предавала получена до момента кореспонденция. След като на адресите по търговски регистър не са установени представители на търговското дружество, административният орган е направил запитване до община гр. Садово дали има регистриран търговски обект на адреса на седалището в с. Катуница, ул. "9-ти септември" № 9. С писмо изх. № 68-00-207/13.08.2010 г. община гр. Садово е уведомила РУ"СО" гр. Пловдив, че след направена справка в отдел "Местни данъци и такси" е било установено, че "Корект транс 1" ЕООД с адрес на управление с. Катуница, ул. "9-ти септември" № 9, няма подадена декларация за търговски обект по чл. 17 и патентна декларация по чл. 61Н от ЗМДТ. С оглед на горното, административният съд е приел, че Даниела Златкова Христозова няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на КСО, тъй като не е започнала да упражнява трудова дейност по сключения трудов договор. Този извод е направен въз основа на фактите, че работодателят "Корект транс 1" ЕООД не е извършвал дейност на посочените две седалища и адреси на управление на фирмата. Настоящата инстанция намира правните доводи на Административен съд - Пловдив за законосъобразност на оспорения отказ за изплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 3 от КСО за правилни. Подробно съдът е анализирал данните по административната преписка и изложил обосновано становище, че по отношение на Даниела Златкова Христозова няма предпоставки за възникването и съществуването на осигурително правоотношение, по което да са дължими осигурителни вноски за риск "общо заболяване и майчинство". Наличието на трудов договор между жалбоподателката и "Корект транс 1" ЕООД не е основание за безрезервно възприемане на твърдението за съществуване и на осигурително правоотношение. Правната същност на двете правоотношения е различна и е уредена в различни нормативни актове - Кодекс на труда и Кодекс за социално осигуряване. В мотивите на обжалваното решение съдът, при липса на легална дефиниция за понятието "трудов договор" е извършил тълкуване на норми от КТ, както и правен анализ на компонентите, предпоставящи действително съществуване на трудово правоотношение. В конкретния случай жалбоподателката не е доказала реално съществуване на работно място и започване изпълнение на трудови функции. Правилно при тези релевантни факти за възникване на осигурително правоотношение, съдът е приел, че жалбоподателката няма качество на "осигурено лице" по смисъла на КСО, което да бъде основание за възникване право на обезщетение по чл. 40, ал. 3 от кодекса. Тези доводи на съда са в съответствие и със законовото изменение на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), според който "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5." С това изменение законодателят обвързва статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, според който - осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Преди 01.01.2010 г. редакцията на § 1, ал. 1, т. 1 е с текст "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено или през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3." Следователно, правилно съдът е приел за законосъобразно твърдението на административния орган, че заявителката няма статут на "осигурено лице" и по отношение на нея не е приложима разпоредбата на по чл. 40, ал. 3 от КСО. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подаденото по делото от главен юрисконсулт Радостина Поборникова възражение), се явява основателно и такова следва да бъде присъдено в размер на 150 лв. (дължими от ответника по касация), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. дело № 5/2009 г. на общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,