Решение № 8612 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14826/2010 г.

Решение № 8612 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14826/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елена Димова Байкушева от гр. Бургас, чрез процесуалния й представител адв. К. Ликоманов, срещу решение № 1108 от 7.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1434/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ - Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1002533/16.04.2010 г., издаден от ръководител на екип "Проверки" в сектор" Прием и обработка на декларации" при Дирекция "Обслужване" на ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-191/18.06.2010 г. на Директор на Дирекция"ОУИ" Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания за това са неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Основното оплакване на касатора е, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ връзка с понятието "данъчна година". Намира за необосновани изводите относно релевантното обстоятелство дали закупеното жилище е единствено за семейството през данъчната година. Счита, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като е потвърдил обжалвания пред него АПВ по мотиви, различни от изложението в АПВ. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на атакувания акт в частта му, в която е отказано възстановяване на данък общ доход в размер на 629,47 лв. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - Директор на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът поддържа, че съдебното решение е материално и процесуално законосъобразно. Намира, че в правомощията на съда е ако установи незаконосъобразност на обжалвания пред него акт, да реши делото по същество. Счита, че от приетите доказателства се установява, че касаторката и съпругът й притежават други жилища, поради което е неприложимо данъчното облекчение по чл. 22а ЗДДФЛ. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Акт за прихващане или възстановяване № 1002533/16.04.2010 г., издаден от ръководител на екип "Проверки" в сектор" Прием и обработка на декларации" при Дирекция "Обслужване" на ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-191/18.06.2010 г. на Директор на Дирекция"ОУИ" Бургас. Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса и тя е следната: Касаторката подава ГДД за 2009 г. на 18.03.2010 г., декларира размер на данъчно облекчение за млади семейства - 6294,67 лв. в резултат на направени през 2009 г. плащания върху първите 100 000 лева по ипотечен кредит. Не е спорно, че касаторката е в граждански брак с Георги Драганов от 09.03.2009 г., двамата нямат навършени 35 години, има сключен договор за жилищен ипотечен кредит от 12.03.2009 г. с Банка ДСК, обезпечаващ покупка на жилище в гр. Бургас, жк "Лазур", бл. 77, вх. 2, ап. 23, по който за 2009 г. са платени лихви в размер на 6294,67 лв. Касаторката е декларирала през м. март 2008 г. собственост върху 1/6 ид. ч. от две жилища, находящи се в гр. Бургас, жк "Меден рудник" - 1. в бл. 404, вх. 1 и 2.- в бл. 405, вх. 2, ап. 12, а съпругът е декларирал през м. март 2008 г. собственост върху э ид. ч. от жилище в гр. Бургас, жк "Меден рудник", бл. 409, вх. 5, ап. 20. Чрез приспадане на данъчното облекчение от сумата от годишната данъчна основа на касаторката за 2009 г. следва да й се възстанови надвнесен данък в размер на 629,67 лв., която сума не е спорна по размер. С обжалвания АПВ облекчението не е признато и сумата не възстановена. Според органа по приходите, издател на акта, не са налице всички предпоставки за ползване на данъчното облекчение, а именно тази по чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ - ипотекираното жилище не е единствено за семейството предвид притежаваната от всеки от съпрузите собственост върху други жилища. Актът е потвърден по административен ред от Директора на Д "ОУИ" Бургас с аналогични мотиви. Съдът е отхвърлил жалбата данъчните актове като е възприел крайният акт, но е направил корекция на основанията. Приел е, че щом ипотечният договор е сключен на 12.03.2009 г., то през периода 01.01.2009 г. -11.03.2009 г., т. е. за част от данъчната година, съвпадаща с календарната година, жилището не е ползвано жилище на семейството, поради което не е налице предпоставката по чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ /редакция към 2009 г./ Съдът е променил основанието за издаване на акта, с което не е допуснал процесуално нарушение. Съгласно чл. 129, ал. 7 ДОПК - АПВ се обжалват по реда на обжалване на ревизионните актове. Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава спора по същество. Съдът проверява изцяло законосъобразността на акта и има правомощията да го отмени и да реши спора по същество в случай, че достигне до краен извод, различен от този по оспорения акт. По аргумент на по-малкото съдът има правомощие и да остави в сила оспорения пред него акт, при излагане на различни правни и фактически основания, в случай че крайният акт остава същия, както е в процесния случай. В случая естеството на акта е позволявало решаване на делото по съществото. Спорът е изяснен от фактическа страна, не се е налагало събиране на допълнителни доказателства. Предвид горното касационното оплакване за процесуална незаконосъобразност на съдебното решение се явява неоснователно. По отношение на материалната законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение касационният съд приема следното: Намира за незаконосъобразни изводите на съда, че не е налице предпоставката по чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ предвид установеното обстоятелство, че щом жилището е придобито на 12.03.2009 г., то не се е ползвало като такова през цялата данъчна 2009 г. Тези изводи са в противоречие с установеното в правната норма и са несъответни на целта на закона. Тълкуването е твърде стеснително и като такова е недопустимо. Няма въведено законодателно изискване жилището да е единствено и използвано като такова през цялата данъчна година. Максималният срок, за който може да се ползва облекчението е цялата данъчна година, но няма пречка облекчението да се ползва и за по-малък срок. Няма нормативна пречка жилището да е закупено през 2009 г. и за платените лихви да се ползва облекчение, за срока за който са платени през същата година. Разпоредбата на т. 3 от ал. 1 на чл. 22а ЗДДФЛ е въведена за установяване на условието жилището да е единствено за семейството за данъчната година, или по аргумент на по-малкото за срока от данъчната година, за която се претендира облекчението. Именно на тази плоскост е формиран спора на касатора с данъчните органи. При пълно установена фактическа обстановка следва да се отговори на въпроса закупеното и ипотекирано жилище в режим на СИО към момента на придобиването му следва ли да се счита за единствено жилище за семейството, формирано от касатора, съпругът й Г. Драганов и малолетното им дете, или не следва. Съобразява се, че страните нямат друго общо жилище - в съсобственост или в режим на СИО, но всеки от тях през 2009 г. е притежавал идеални части от други жилища. Приложимата разпоредба - чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ гласи, че условието е "ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година". Следва да се тълкува волята на законодателя по отношение въведения критерий "единствено жилище за семейството". Явно не е налице съответствие с понятието "семейно жилище" по смисъла на СК в сила от 01.10.2009 г. - § 1 ДР СК и по смисъла на чл. 23 и чл. 107 СК отм., действащ към момента на придобиване на процесното жилище. Според СК понятието "семейно жилище" се използва за жилището, което е обитавано и от двамата съпрузи и децата им, без значение чия е собствеността. Тъй като семейството обитава съвместно само едно жилище или преобладаващо само едно жилище, то явно семейното жилище по смисъла на СК се явява единствено такова, в който смисъл е и константната съдебната практика по бракоразводни дела. В този смисъл настоящият съд приема, че в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ законодателят не е вложил смисъла на "семейно жилище" по СК. Това означава, че критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността. Оттук следва да се отговори и на въпроса дали семейството следва да няма друга собственост, т. е. членовете му да не притежават друго общо жилище или идеални части от такова, или всеки от членовете на семейството не следва да притежава друго жилище или идеални части от такова. Според настоящия състав отговорът и на двата въпроса е еднозначен. За ползване на данъчното облекчение не би следвало нито кой да е от съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца да притежават собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или съсобственост да притежават такова. В процесния случай всеки от съпрузите притежава собственост върху други недвижими имоти, за които е установено, че са жилища, т. е. изводът на касационния съд е, че не е налице една от предпоставките за ползване на данъчно облекчение, а именно жилището, което е ипотекирано и за което се дължи заплащане на вноски по кредит, вкл. лихви, да е единствено за семейството. Всеки от съпрузите притежава собственост върху други жилища, поради което не следва да ползва данъчното облекчение. Този извод е изцяло в съответствие с духа и целта на закона, а тя е да се подпомогнат млади семейства при закупуване на жилище за нуждите на семейството. В случая съпрузите притежават други жилища, които биха могли да ползват като собственици, независимо от размера на идеалните им части, т. е. за тях не е налице нуждата, която се подпомага с въвеждане на данъчното облекчение. Обжалваният АПВ пред АС Бургас, потвърден с решение на Директора на Д "ОУИ", е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения и при корекция на мотивите на първоинстанционното съдебно решение същото следва да се остави в сила, тъй като краен акт се явява правилно. Няма данни ответникът по касационната жалба да е направил разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горните съображения, Върховният административен съд, първо А отделение,