Решение № 9168 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2015 г.

Решение № 9168 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." - гр. С., срещу решение № 5574 от 17.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2103/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, първо отделение, шести състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението с всички правни последици. Ответницата - Н. П. К. от гр. С., чрез пълномощника си адвокат М., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5574 от 17.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2103/2015 г., решаващият състав на Административен съд - С.-град, е отменил заповед № Т-2572 от 5.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." - гр. С., потвърдена с решение № РД 01-81 от 13.02.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град и е върнал преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." - гр. С., за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Решението е валидно и допустимо. Фактическата обстановка по спора се свежда до следното: Д. К. Н. К. е родено на 2.11.2014 г., а Н. П. К. е подала молба-декларация вх. № Т 2572 за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в ЗСПД на 21.11.2014 г. В уверения № 3194 от 20.11.2014 г. и № 339 от 26.01.2015 г. на Медицински факултет - гр. С., се съдържа информация, че кандидатстващата за помощта е записана за студентка за учебната 2013/2014 г., редовна форма на обучение в шести курс, положила е преддипломен стаж и последен държавен изпит на 10.11.2014 г. Дипломирана е на 15.01.2015 г. Съгласно чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. По първоначалното дело не е било спорно, че в случая не е била налице последната, изключваща правото предпоставка. Разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД, (нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.), изрично предвижда, че вземанията за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца считано, от края на месеца, през който е родено детето. Съгласно приложимият за случая текст на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, в редакцията му, обн., ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., правото на получаване на еднократната помощ възниква от датата на раждане на детето. Административният орган не оспорва обстоятелството, че молбата - декларация е подадена в 6-месечния срок от раждането на детето. Но счита, че К. към 21.11.2014 г. е загубила качеството на майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, тъй като вече е била положила последен държавен изпит. Позовава се на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗВО, съгласно която обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Но цитирания законов текст, следва да се прилага и тълкува съвместно с тези на чл. 67 и чл. 74, ал. 1 ЗВО. Според чл. 67 ЗВО статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, а в чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗВО е посочено, че студент се отписва при успешно завършване курса на обучение. При разглеждане на различни случаи с майки студентки, органите по социално подпомагане следва да съобразяват и подзаконовите нормативни актове, каквито са правилниците на съответните висши учебни заведения, за да преценят спецификата на обучението в тях. В случая следва да се имат пред вид и разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на Медицински университет гр. С. (Правилника), който съгласно § 2 от Заключителните разпоредби, се издава на основание чл. 29, т. 2 от ЗВО. Според чл. 99 от Правилника в МУ - С., учебната работа се извършва чрез следните задължителни организационни форми: лекции, упражнения, семинари, учебно-практически занятия, курсове, учебни практики, дежурства, консултации, преддипломен стаж, практически и теоретични семестриални и държавни изпити и защита на дипломна работа. В разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от Правилника изрично е записано, че всички форми на учебна работа съгласно чл. 99 се признават за учебна заетост и се отчитат в края на всяка учебна година, т. е. казаното се отнася и до учебната година, в която са положени държавни изпити. Тази разпоредба съществува независимо от текста на чл. 116 от Правилника, в който е посочено, че обучението на студентите от МУ - С. завършва с държавни изпити, дипломна работа или теза съобразена с утвърдения във всеки факултет учебен план. Преди постановяване на административния акт не е бил изследван въпроса към кой момент К. е била отписана от Медицинския университет - гр. С., нито са били обсъдени нормите на чл. 67 и чл. 74, ал. 1 ЗВО и тези на Правилника за устройството и дейността на Медицински университет гр. С., посочени в тези мотиви. Касае се до нарушение на чл. 35 АПК, съгласно който административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Налице е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила. Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза ва ответника се присъжда сумата 400 лв., която с оглед на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,