Решение № 1842 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2010 г.

ВАСIII отделение07.02.2011 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Архангел Петров Маринов от гр. Бяла Слатина, против заповед рег. № К-1053/29.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Осъжда Архангел Петров Маринов от гр. Бяла Слатина да заплати на Министерство на вътрешните работи, сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 1842 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Архангел Петров Маринов от гр. Бяла Слатина, против заповед рег. № К-1053/29.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят и чрез процесуален представител поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в: липса на ясно посочени фактически констатации, относно времето, мястото и обстоятелствата, свързани с твърдените нарушения; заповедта е издадена след преклузивния срок за това по чл. 229 ЗМВР. Пледира се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на разноски. Ответната страна - министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Петкова, поддържа в хода на делото по същество и в представените писмени бележки, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Претендира и разноски. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С оспорената заповед рег. № К- 1053/29.01.2010 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. първо, второ и трето от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 18 от Инструкция Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Архангел Петров Маринов от гр. Бяла Слатина - държавен служител на РУ на МВР - гр. Бяла Слатина при ОДМВР - гр. Враца, категория "Г"- II-ра степен", полицейски инспектор - V-та степен, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и му е прекратено служебното правоотношение. Съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР заповедите за прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители категория "Г" се издават от министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР е компетентен да налага всички дисциплинарни наказания по чл. 226 от ЗМВР на служителите от категория "Г", което включва и настоящия случай, тъй като жалбоподателя към момента на издаването й е бил е държавен служител категория "Г" - П-ра степен - полицейски инспектор V-та степен (автоконтрольор) в група "Охрана на обществения ред, превенция и пътен контрол" към РУ на МВР гр. Бяла Слатина при ОДМВР гр. Враца. В изпълнение на чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед рег. № К-7525/23.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е определен дисциплинарно разследващ орган - комисия в състав: комисар Тошко Николаев Тодоров - началник на Отдел "Охрана на обществения ред, и превенция" (ООРП, главен инспектор Николай Петров Димитров - началник на Сектор "Пътна полиция" към Отдел ООРП и главен инспектор Альоша Петков Гоцов - началник на "Човешки ресурси", всичките при ОДМВР - гр. Враца. Открито е дисциплинарно дело, копия от материалите по което са приложени по настоящото дело. Спазени са всички изисквания на чл. 230 от ЗМВР, 239, чл. 243 и сл. от ППЗМВР, а така също и разпоредбите на чл. 12 и следващите от Инструкция Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (обн. ДВ, бр. 74/8.09.2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 65/14.08.2009 г.). До министъра на вътрешните работи е било изпратено предложение за образуване на дисциплинарно производство - рег. № 45447/16.09.2009 г. на ОДМВР - гр. Враца, което е дало повод за образуване на дисциплинарното производство с посочената заповед. Повод за изпращане на предложението е било обстоятелството, че на 11.09.2009 г. в РУ на МВР - гр. Бяла Слатина, служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР са задържали седем служители на районното управление, сред които и жалбоподателя. В предложението е посочено, че на 19.05.2009 г. в Окръжна прокуратура гр. Враца е било образувано досъдебно производство № 82 от 2009 г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП - Враца по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК. По досъдебното производство са били налице данни за извършени престъпления от служителите на МВР по чл. 321, ал. З, пр. последно, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК. В последствие жалбоподателят е бил поканен да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 23.09.2009 г., 17,17 часа, дадена му е възможност да бъде защитаван от друг служител на МВР, уведомен е че може да дава обяснения и да представя доказателства. Жалбоподателят е заявил, че отказва да участва в дисциплинарното производство и отказва да подпише заповедта. След приключване на дисциплинарната проверката е изготвена обобщена справка от дисциплинарноразследващия орган за резултатите от дисциплинарното производство - рег. № 57457/23.11.2009 г. Със справката жалбоподателят е бил запознат на 23.11.2009 г. в 12,30 часа. Изготвено е становище до министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност - рег. № 57833/24.11.2009 г. Неоснователно е възражението на защитата, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок за това по чл. 229 ЗМВР. Жалбоподателят е депозирал обяснения във връзка с провеждането срещу него дисциплинарно производство - рег. № 67199/24.11.2009 г., с което се е запознал дисциплинарнонаказващият орган - министърът на вътрешните работи - видно от подписа му върху това обяснение от дата 28.01.2010 г. Достоверността на тази дата не е оспорена, от което следва да се приеме, че това е най-ранният момент, в който компетентният да наложи дисциплинарното наказание орган се е запознал с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство в тяхната цялост. Поради това съдът приема, че е спазено изискването на чл. 229, ал. 1 пр. второ от ЗМВР. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен по следните съображения: Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. В чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР е посочено, че нарушението се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал. 2 на същия член, нарушението се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, в случая министъра на вътрешните работи. Материалите по проведеното дисциплинарно производство в настоящия случай са постъпили в Министерство на вътрешните работи не по-рано от 24.11.2009 г. /видно от регистрационния номер на Становището относно проведеното дисциплинарно производство - рег. № 57833, изготвено на същата дата от дисциплинарно- разследващия орган при ОДМВР - гр. Враца. Заповедта за налагане на наказанието е връчена на жалбоподателя на 4.02.2010 г., на която датата се счита дисциплинарното наказание за наложено. По отношение на жалбоподателя обаче е била взета мярка "задържане под стража" за периода от 14.09.2009 г. до 27.01.2010 г. /вж. писмо рег. № вх. 1473/2.08.2010 г. на ОП - гр. Враца/, поради което в посочения период срокът за налагане на дисциплинарно наказание не е текъл, съгласно чл. 225, ал. З, пр. второ ЗМВР. Преди 24.11.2009 г. компетентният орган - министърът на вътрешните работи не е разполагал с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя и не би могъл да реализира правото си да наложи наказание на служителя. Едва след 27.01.2010 г. е започнал да тече двумесечният срок за налагане на наказанието и дисциплинарното наказание е наложено на 4.02.2010 г., т. е. в законоустановения срок. Издадената заповед съответства на материалния закон чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. първо, второ и трето от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 18 от Инструкция 1з-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. От проведеното дисциплинарно производство и събраните в настоящото производство доказателства се установи, че жалбоподателят от неустановен момент до 11.09.2009 г. е държал в дома си различни видове боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това. При задържането му на посочената дата от дома му са били иззети шест кутии, общо 91 бр. бойни патрони за пистолет "Макаров", два броя ловни патрони и други два патрона. Посоченото количество боеприпаси са описани в съставения протокол за претърсване и изземване от 11.09.2009 г., представен като доказателство по делото от жалбоподателя. Видно от писмо рег. № 13969/7.06.2010 г. на началника на РУ на МВР гр. Бяла Слатина и приложеното копие на ведомост за получени служебно оръжие и боеприпаси, жалбоподателят е получил само служебно оръжие: пистолет "Макаров", 18 бр. Бойни патрони и 8 бр. стоп патрони. Видно от приложеното на л. 143 от делото писмено доказателство се установява, че на жалбоподателя не му е било издавано разрешение за закупуване на лично късо нарезно оръжие и ловно оръжие и боеприпаси за такова. По тази причина той е държал в дома си посочените боеприпаси без надлежно разрешение за това, като се е възползвал от служебното си положение, че евентуално няма да бъде извършена проверка в дома му. Видно от Определение № 307/14.09.2009 г. на Врачански окръжен съд по ЧНД № 434/2009 г. по отношение на жалбоподателя е била взета мярка "задържане под стража" по досъдебно производство № 82/2009 г. по описа на Врачанско окръжна прокуратура, поради това, че той заедно с още шестима служители на РУ на МВР гр. Бяла Слатина са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 321 от НК, чл. 282, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Цялостната деятелност на жалбоподателя по вменените му нарушения, а впоследствие и привличането му като обвиняем и задържането му под стража е станало достояние на обществеността чрез публикации, както в местния така и в централния печат и чрез информация в средствата за масово осведомяване. По тази причина оспорената заповед се явява законосъобразна и в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Това е така, защото посочените правни норми предвиждат задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" при извършено тежко дисциплинарно нарушение, което се изразява в деяние несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. По отношение на държавните служители на МВР са налице по-високи морални изисквания с оглед задължението им, произтичащи от основните задачи на МВР, визирани в чл. 6, чл. 51 и пр. от ЗМВР, а именно да противодействат на престъпността, да опазват обществения ред, за защитават правата и свободите на гражданите, да опазват техния живот и имущество. По тази причина като дисциплинарни нарушения са въведени и действия, които са не само нарушения на служебните им задължения, но и действия които са морално укорими. Фактът на задържането на полицейски служител и повдигането му на обвинение за извършено от него престъпление от общ характер, обективира състава на цитираната правна норма, тъй като представлява поведение, несъвместимо с етичните правила на поведение, което същевременно води до уронване престижа на службата. С предходните си действия и поведение, като държане без надлежно разрешение на боеприпаси, жалбоподателят е допринесъл да бъде предприето по отношение на него задържане под стража, да бъде образувано досъдебно производство и да му бъде повдигнато обвинение. Действията на жалбоподателя, станали известни на обществото чрез публикациите в печата и отразяването им в новинарските емисии по телевизията е предизвикало силно негативно обществено мнение и по този начин е бил уронен престижът на службата. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата, събрани при извършеното дисциплинарно производство. Вменените нарушения на законови текстове са достатъчно основание да се приеме, че държавният служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 230, ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 4 ППЗМВР законосъобразно дисциплинарно-наказващият орган е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител за поведение, с което са нарушени редица служебни задължения които са оценени от наказващия орган като друго тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага задължително дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, защото представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Настоящия съдебен състав приема, че са доказани с допустимите по реда на АПК доказателствени средства допуснати нарушения на служебни задължения. Съдът съобразява и практиката на ВАС по аналогични казуси, а именно в кои случаи се налага дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за деяния, които са несъвместими с етични норми на поведение и с които се уронва престижът на службата. С ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ОС на ВАС е прието, че в случаите, в които е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани със ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началниците на служби, т. е. нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налага наказание на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Някои от посочените в Етичния кодекс норми на поведение, са идентични със законови и подзаконови норми за служебно поведение, тъй като обществените отношения, включително и служебните, се регулират едновременно от различни социални норми - и правни и морални. Но включването на морални норми в Етичен кодекс (дори когато става по реда на чл. 21, т. 12 от ЗМВР със заповед на министъра на вътрешните работи) не променя основната им характеристика, че те са по принцип неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове. Затова когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и от законови и от морални норми, от значение за правната квалификация на служебното нарушение и дали е налице или не основание за дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, е има ли извършеното действие или бездействие връзка със служебните задължения, дали те са регламентирани с разпоредби на закона, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на преките ръководители, нарушени ли са служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманата длъжност - чл. 240, ал. 2 от ЗМВР. При изпълнение и спазване на задължения, свързани със заеманата длъжност, конкретно регламентирани с правни норми, заповеди и разпореждания, ако деянието (действие или бездействие) е несъвместимо и с етични норми на поведение и уронва престижа на службата, ще е налице основание за уволнение по чл. 240, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Случаите, в които деянието има връзка с изпълнение на служебни задължения, ако поведението е несъвместимо с етичните норми и е уронващо престижа на службата, също ще е налице основание за уволнение по посочения текст. Настоящият казус е именно такъв, поради което уволнението е наложено в съответствие с материалния закон. С действията си жалбоподателят е нарушил т. 4, 7, 8, 64 и 65 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № 2013/8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Той е бил запознат с Етичния кодекс, видно от писмо рег. № 24293/4.12.2006 г., под № 33 (стр. 15 от дисциплинарната преписка). Издадената заповед съответства на целта на закона, тъй като по аргумент на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР и чл. 6 от ЗМВР в системата на МВР трябва да служат държавни служители, отговарящи на високите морални изисквания за тях, защото те следва да противодействат на престъпността и да съдействат за опазването на обществения ред като се има предвид и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Инструкция Iз-1015/4.07.2006 г., съгл. който дисциплинарното наказание се налага с цел да действа възпитателно и предупредително по отношение на останалите служители . По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт законосъобразен и поради това жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв, поради което съдът намира че в полза на на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим според разпоредбата на чл. 144 от АПК и е в съответствие с ТР № 3/13.05.2010 г. по ТД № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда за други неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева за всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 АПК,

Цитирани разпоредби

1