Решение № 11720 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2015 г.

Решение № 11720 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 2711 от 17.04.2015 г., постановено по адм. д. № 911/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Филип Генчев Макавейски, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 513з-628/5.12.2014 г. на директора на СДВР, с която на Филип Генчев Макавейски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че на 30.07.2014 г. е задържан полицай Филип Генчев Макавейски, старши полицай в 02 група на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, за това, че в периода от 1.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на гр. София е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Ивайло Василев - началник сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" при СДВР с участници: Стойко Методиев, Йордан Джогански, Владислав Николов, Любомир Любомиров и Георги Божилов - всички служители в сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР. По случая е образувано досъдебно производство № 1382014 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 и 3 НК, като на служителя Макавейски му е повдигнато обвинение и му е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 500 лв., а случаят е станал обществено достояние, чрез средствата за масово осведомяване, с което Макавейски е уронил престижа на МВР. Направен е извод, че с поведението си Макавейски не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 67 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления и виновно е нарушил т. 4, 7, 8, 31 и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е, че с действията си, станали достояние на всички институции и на цялата общественост, чрез всички медии отразили случая, Филип Макавейски е уронил престижа на институцията МВР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, - използване на служебно положение за лична облага и т. 13 ЗМВР - деяние несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в заповедта не е описано поведение, осъществяващо дисциплинарно нарушение, а състав на престъпление от общ характер. Такива описания не се съдържат и в изготвените в дисциплинарното производство Обобщена справка и Становище. В заповедта, а и в съпровождащите я документи (становище и обобщена справка) не са описани действията на Макавейски, с които същият е нарушил чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 ЗМВР. Самото цитиране на правни норми в т. ч. и на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта. Фактът на задържане на служителя и вземането на мярка на неотклонение са действия на държавни органи, а не на държавния служител. Нарушението на предписаната от закона форма е съществено, тъй като нарушава правото на държавния служител на защита и е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Ето защо изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства, установяващи служителят да е извършил нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 ЗМВР. Както в обобщената справка, така и в становището, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, са пресъздадени показанията на свидетели, които не си спомнят кои полицаи са ги спирали и заявяват, че не могат да ги разпознаят (свидетелите Йордан Тодоров, Юрий Иванов, Робертин Ангелов, Десислава Лудачкова, Вилдан Осман). Свидетелите под прикритие 88 и 89 заяват, че Филип Макавейски участва в схемата за събиране на подкупи, но не сочат никакви конкретни действия, извършени от Макавейски - кога, къде, в какви случаи и от кого същият е вземал подкупи. Освен това не става ясно тези свидетели дали възпроизвеждат собствени възприятия, т. е. дали са очевидци или преразказват чутото или видяното от други лица. В тази връзка незаконосъобразен е изводът на съда, че в дисциплинарното производство не могат да се ползват доказателства в. ч. и разпити на анонимни свидетели, събрани в наказателното производство. По арг. на чл. 39, ал. 2 АПК доказателствени средства, които са събрани или изготвени по реда, предвиден в специалните закони, са допустими. Независимо от това крайният извод на първоинстанционния съд за противоречие на оспорената заповед с материалния закон, е законосъобразен. Противно на приетото в обобщената справка и в становището, показанията на Мартин Георгиев Стефанов (л. 219) не установяват каквато и да било съпричастност на Макавейски към повдигнатото му обвинение, още по-малко към нарушение на служебните му задължения в т. ч. и нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Свидетелят Станимир Мишинев заявява "Любомир Любомиров и Филип Макавейски според мен също участваха в корупционната схема. Тези колеги по принцип бяха затворена трупа и не споделяха с останалите какво правят". Следователно и с показанията на този свидетел не се установят конкретни нарушения, извършени от жалбоподателя. В тази насока са и показанията на свидетеля Александър Митов. Следователно от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин нито съпричастност на Макавейски към повдигнатото му обвинение, нито конкретни действия на същия, с които е нарушил служебните си задължения в т. ч. и нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Както бе посочено по-горе действията по задържане на Макавейски и предявяване на обвинение за извършено престъпление от общ характер са действия на компетентните за това органи, а не на служителя, като обвинението подлежи на доказване по предвидения за това в закона ред. Липсата на описани и доказани деяния от страна на служителя, с които същият да е осъществил действия, с които е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Медийният отзвук по случая също отразява действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служители във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и конкретно поведение на Макавейски, нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 ЗМВР, поради което и заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Филип Генчев Макавейски направените поделото разноски в размер на 1000 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,