Решение № 50041 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2022 г.

Решение № 50041 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 260106 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 661/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.07.2019 г. по гр. д. № 921/2015 г. на Велинградски районен съд за допускане на съдебна делба между С. Н. М. и Община Велинград на 26005/27290 ид. ч. от поземлен имот с пл. № * от кв. 424 по плана на [населено място], с идентификатор *** по КККР, целия с площ от 2729 кв. м. по скица, а по плана с площ 2710 кв. м., при квоти: 2/3 ид. ч. за С. М. и 1/3 ид. ч. за Община Велинград. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за делба на имота по отношение на множество физически лица, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационната жалба е подадена от Н. В. Ц., конституиран като наследник на починалата след постановяване на въззивното решение съделителка С. Н. М. Твърди се, че не е изяснен предмета на делбата - налице са различни данни за квадратурата на имота - ищецът и доказателствата към исковата молба сочат площ 2729 кв. м., а реституционното решение на ответницата е за 2436 кв. м.

Ответникът по касационната жалба Община Велинград в писмения си отговор намира жалбата за неоснователна.

С определение № 50058 от 16.02.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за преценка допустимостта на решението, с което е допусната до делба идеална част от съсобствен имот, при положение, че целта на производството по съдебна делба е да се ликвидира съсобствеността върху цели имоти.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за делба на съсобствен имот, предявен от Община Велинград против С. Н. М. Предмет на делбата е поземлен имот с пл. № * от кв. 424 по плана на [населено място] с площ от 2729 кв. м. Първоинстанционният съд е допуснал делбата на 26005/27290 ид. ч. от имота при квоти: 1/3 за ищеца и 2/3 за ответницата. Отхвърлил е иска за делба спрямо допълнително конституираните ответници - физически лица.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на първоначалната ответница С. М. Пазарджишки окръжен съд е констатирал, че решението е допустимо, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми, нито е налице служебно задължение за съда да съблюдава интересите на някоя от страните предвид разясненията в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК. По-нататък съдът е дал кратки отговори на трите възражения, наведени в жалбата и след препращане към фактическите и правни изводи на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, е потвърдил обжалваното решение.

От събраните доказателства пред първата инстанция е установена следната фактическа обстановка:

Община Велинград твърди, че е собственик на 1/3 ид. част от поземлен имот пл. №/ от кв. 424 по плана на [населено място], целия с площ по скица от 2729 кв. м. въз основа на акт за общинска собственост от 2006 г. По силата на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 633/2001 г. на Пазарджишки окръжен съд ответницата С. М. притежава 2/3 ид. части от имота. За този поземлен имот пл. №* е отреден УПИ ** от кв. 24, с площ от 1820 кв. м. по регулационния план на В., утвърден със Заповед № 1366/2.09.2015 г., като регулацията не била приложена. Уточнено е от ищеца, че делбеният имот № * е нанесен в кадастралната карта през 2004 г. като части от него попадат в следните имоти: в имот пл. № 2052 кв. м.; в улица - 541 кв.; в им. пл. № 1,5 кв. м, и в им. пл. № 128,50 кв. м.

В отговора на исковата молба С. М. сочи, че спорният имот е част от голям парцел с обща площ от 9750 кв. м.; той е съставен от им. № * с площ от 7692 кв. м. и от пл. №* с площ от 2729 кв. м. Не оспорва наличието на съсобственост с общината и посочените квоти по отношение на делбения имот пл. №*.

С влязлото в сила решение от 14.06.2001 г. на Пазарджишки окръжен съд е признато за установено по отношение на Община Велинград, че С. М. е собственик по наследство и реституция по ЗВСОНИ на 2/3 ид. части от парцел ** от кв. 424 по действащия план на В. от 1983 г. и е осъдена общината да предаде владението върху имота. Установено е в мотивите, че наследодателят на ищцата е притежавал бивш имот пл. № * по кадастралния план от 1957 г., който по действащия план е имот пл. № *, включен в парцел *-за училище от кв. 424; имот пл. № * е бил общо от 2670 кв. м. - 238 кв. м. застроена площ и 2432 кв. м. незастроена площ.

С акт за публична общинска собственост от 2006 г. Община Велинград се легитимира като собственик на 8378/9750 ид. части от УПИ *-за училище в кв. 424 по кадастралния план на Велинград, одобрен със Заповед № 300-12/23.04.2004 г., което УПИ е образувано от два имота: им. пл. № * с площ от 7692 кв. м. и 1/3 от ид. ч. от им. пл. № * целия с площ от 2729 кв. м., а 2058 кв. м. от него попадат в УПИ *-за училище. В акта е отразено, че останалите 2/3 ид. ч. от им. пл. № * са собственост на С. М.

Със Заповед на кмета на общ. Велинград от 21.11.2005 г. е одобрено попълване на кадастралния план с нов поземлен имот № * с площ от 2729 кв. м., образуван за сметка на имоти пл. №№ *, * и * от кв. 424 по плана на В., от който 1/3 е собственост на общината, а 2/3 на С. М. С изменение на ПУП ПР от 2015 г. за имот № * е образуван УПИ **-за ЖС, търговия и услуги с площ от 1820 кв. м., като не се спори, че тази регулация не е приложена.

От заключенията на приетите експертизи и приложените към тях скици и извадки от планове е установено следното: Процесният имот с пл. №* е нанесен в действащия кадастрален план на [населено място] през 2005 г. Площта му е 2729 кв. м. и е образуван за сметка на имоти пл. №№ *, * и * от кв. 424. Имотът е идентичен с имот пл. № * по плана от 1955/57 г. В плана, одобрен през 1983 г., процесният имот не е бил заснет и нанесен. Бившият имот пл. №* попада в парцел *-за училище в кв. 424 и една малка част от него попада в предвидената с плана от 1983 г. улица. При нанасяне на процесния имот пл. №* в кадастралния план през 2005 г. с площ от 2729 кв. м. той попада върху съществуващи към този момент имоти, а именно: 1 част от имот пл. №* с площ от 2058 кв. м.; 2 части от улица с площ от 541 кв. м., 3 част от имот пл. №*, без да засяга сградите в него - с площ от 1,5 кв. м., 4 част от имот пл. №*, като засяга построените в него две жилищни сгради - с площ от 128,50 кв. м. Експертизата проследява отношението на процесния имот пл. №* с тези имоти. Така, по отношение на имот пл. №* сочи следното: Имот пл. №* е заснет за първи път в плана на [населено място], одобрен през 1983 г., заема южната част на двора на училището, без сградата на училището да попада в него. В границите, в които е заснет, имотът е с площ от около 1370 квм., измерена графически. В одобрения план на [населено място] от 2004 г. имот пл. №* е заснет и нанесен със значително по-голяма площ и заема целия училищен двор. В имотните граници на имот пл. №*, е предвиден УПИ * -За училище в кв. 424, с площ от 9750 кв. м. При попълването на имот пл. № * той засяга част от имот пл. №*, респ. от парцел *-За училище, в размер на 2058 кв. м. По отношение на имот пл. №* вещото лице установява, че попълненият в кадастъра през 2005 г. имот пл. №* заема част от този имот, респ. от парцела, отреден за него **, а именно 128,5 кв. м., като югозападната граница на процесния имот преминава през жилищните сгради в имот пл. №*. Експертът сочи, че заповедта за попълване на кадастъра не е влязла в сила по отношение собствениците на имот пл. №*, които не са уведомени за попълването. Процесният имот, както е нанесен в кадастъра, засяга и част от заснетия до този момент имот пл. №* в размер на около 1,5 кв. м. Заповедта за попълване на кадастъра не е влязла в сила по отношение на собствениците на имот пл. №*, които не са уведомени за заповедта.

По действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена на 6.06.2018 г., процесният имот е отразен с идентификатор ***, с площ от 2720 м2.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че искът е за делба на реално съществуващ, определен с граници, поземлен имот с пл. № * от кв. 424 по плана на [населено място]. Целият имот е с площ от 2729 кв. м. и е нанесен през 2005 г. в действащия кадастрален план на [населено място], одобрен през 2004 г. Преди нанасянето в този план същия имот е съществувал в кадастралния план действал до 1955 г. като имот с пл. № * който е идентичен с им. пл. № *, като в следващите КП и тези от 1955 г. и 1983 г. имота не е бил нанесен. По силата на съдебното решение в полза на ответницата по иска е признато, че е собственик на 2/3 ид. ч. от парцел от кв. 424 по действащия план на Велинград от 1983 г. Доколкото в плана от 1983 г. въпросният парцел е представлявал само част от бившия им. пл. № *, който по действащия план на Велинград е идентичен с пл. № * от кв. 424, то следва да се приеме, че именно върху този имот е било признато право на собственост на 2/3 ид. ч. на М.

По-нататък съдът е обсъдил установените обстоятелства, че при нанасянето на имота в кадастралния план през 2005 г. части от него попадат в имоти пл. №№ * и *, съответно 1,5 кв. м. и 128,50 кв. м. По отношение на площта от 1,5 кв. м. от им. пл. № * е посочил, че те попадат в реализираната на място улица, предвидена в КРП от 1955/57 г. Приел е, че няма причина да се счита, че тези 1,5 кв. м., които някога са били в имот пл. № *, а сега са в УПИ **, собственост на наследниците на Й. Б., са съсобствени между общината и С. М. По отношение на засегнатите 128,50 кв. м. от им. пл. № *, за който е отредено УПИ ** по действащия план на В. съдът е приел, че нанасянето на процесния имот в кадастралната карта не създава отношения на съсобственост в новонанесения имот. Имот пл. № * съответства на имот пл. № * по плана от 1955/1957 г., а това е имот, различен от бившия имот пл. № *, на когото съответства сега нанесения имот №*. Тук съдът е развил съображения за непосредственото отчуждително действие на дворищно регулационния план по ЗПИНМ и по ЗТСУ спрямо придаваемите места и за прилагането на регулацията с изплащане на обезщетение или заемането на придаваемите места и владението им повече от десет години. Въз основа на това е приел, че площта, влязла в УПИ по действащия план на Велинград от 2004 г., бивш , е била заета, построени са в него жилищни сгради и от тогава е изминал период от повече от 10 години. С оглед на това планът е бил приложен и придадената част от бившия им. № * /по действащия план им. № 7696 вече не принадлежи към този имот, а е част от УПИ **. Поради това съдът е приел, че въпросните засегнати 128,50 кв. м. от им. пл. № *, попадащи в делбения имот, са собственост на собствениците на УПИ **. Между тях и съделителите Община Велинград и С. М. не е възниквала съсобственост. Затова тази квадратура следва да бъде изключена от делбения имот. Приспаднал е 128,5 кв. м. от 2729 кв. м. и така е получил 2600, 5/2729 ид. ч. (или 26005/27290) ид. ч., които е допуснал до делба.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Целта на делбеното производство е да се прекрати съществуваща съсобственост. С решението по допускане на делбата съдът установява между кои лица, при какви дялове и върху кой конкретен имот съществува съсобственост. Ако съдът допусне делба на идеална част от имота, посочен като предмет на делбата, това решение се явява недопустимо, защото противоречи на същността на делбата - при такова решение не би могло да се стигне до ликвидиране на съсобствеността, а и по този начин съдът не се произнася по искането, с което е сезиран. В този смисъл е и Решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г. на ІІ г. о.

Предвид изложеното обжалваното въззивно решение подлежи на обезсилване на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. На обезсилване подлежи и потвърденото с него първоинстанционно решение, тъй като именно с него е извършена недопустима преценка на предмета на делбата, довела да допускане до делба на идеална част от поземлен имот. Делото следва да се върне за ново разглеждане на районния съд, който да се произнесе по предявения иск след надлежна идентификация на имота, съсобствен между Община Велинград и Н. Ц., който подлежи на делба.

При новото разглеждане следва да се вземе предвид установеното от експертизата, че при попълването на имота в кадастралния план през 2005 г. той попада върху улица и върху части от имоти на трети лица, като тези трети лица не са уведомени за заповедта за попълване на кадастъра и по отношение на тях тя не е влязла в сила. Установено е също, че спрямо предвидения за този имот УПИ **-за ЖС, търговия и услуги с площ от 1820 кв. м. регулацията не е приложена. При тези обстоятелства съдът е длъжен да изясни в какви предели се простира правото на собственост върху конкретния делбен имот и да допусне делбата му в границите, в които е съсобствен между страните по делото. Затова, ако е необходимо с помощта на техническа експертиза и скица към нея, следва да индивидуализира съсобствената реална част от посочения в исковата молба имот и тя да се допусне до делба. При разрешаване на този въпрос следва да се изхожда и от разясненията, дадени в Решение № 50008 от 1.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г. на І г. о. Решение № 50031 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 1835/2022 г. на ІІ г. о., Решение № 84 от 1.04.2021 г. по гр. д. № 3271/2019 г. на ІІ г. о. Изяснено е в тази практика, че предмет на делба може да е индивидуално определена вещ, съставляваща самостоятелен обект на вещни права; когато се иска делба на част от земната повърхност, преценката дали се касае до самостоятелен обект на вещни права се извършва с оглед на установеното по делото придобивно основание или основание, от което следват правата в съсобствеността. При действащ регулационен план (ПУП) дворните места се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Същевременно, подробният устройствен план (независимо дали е заварен по смисъла на § 6, ал. 1 ПР на ЗУТ или е одобрен по правилата на ЗУТ) не е пречка собствеността да бъде защитавана в действителните си граници и в тези граници да бъде прекратена чрез съдебна делба съществуваща съсобственост. Заснетите с кадастрален план граници имат значение за бъдещ устройствен план и е възможно да не отразяват правилно действителните граници на собствеността върху имотите. Затова, при разрешаване на въпроса налице ли е съсобственост и върху кой имот съдът може да извършва преценка, аналогична на предвидената в чл. 54, ал. 2 ЗКИР и да установи допуснати грешки при нанасяне на имота в кадастралния план и в кадастралната карта.

Разноските да настоящето производство подлежат на присъждане със съдебния акт по съществото на спора.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.