Решение № 12439 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2012 г.

Решение № 12439 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2012 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лиляна Николова Найденова и Мария Тодорова Билалова срещу Наредба № 1/03.02.2011 г. за съдебните заседатели (НСЗ), издадена на основание чл. 75 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и приета от Висшия съдебен съвет с протокол № 4 от 03.02.2011 г., обн. ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г., "в частта, в която се въвежда ограничение относно възрастта на съдебните заседатели до 65 години". Жалбоподателите считат, че този текст от НСЗ противоречи на ЗСВ, който закон установявал ограничение във възрастта единствено по отношение на магистратите. По същество се поддържа, че ограничението лишава Найденова и Билалова от правото им на труд, което според Конституцията на Република България е недопустимо. Моли се наредбата за бъде отменена в обжалваната част. Ответникът ВСС, чрез своя процесуален представител намира оспорването за неоснователно. Излага съображенията си в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на предявената жалба поради липса на правен интерес. С Решение № 10 по к. д. № 6/2011 г. разпоредбата на § 126 от ПЗР на ЗСВ, който регламентира правомощието на ВСС да издаде оспорваната наредба, е обявен за противоконституционен и същата е отменена. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лица със засегнати съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК права. Жалбоподателите са съдебни заседатели в Софийски градски съд, като навършването на възраст 65 г. препятства упражняването на дейността им като такива. Съдът не споделя становището на участващия по делото прокурор, че след решението на КС не е налице действащ подзаконов нормативен акт и липсва правен интерес от оспорването му, тъй като процесната НСВ не е отменена. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да е налице противоречие на оспорена разпоредба в подзаконов нормативен акт, в случая НСВ, трябва да съществуват две норми с еднакъв предмет, които да установяват нещо различно. Настоящият случай не е такъв. С Наредба № 1/03.02.2011 г. за съдебните заседатели се урежда редът, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията им и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност - чл. 1. Според чл. 7, изр. второ от НСВ предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията по чл. 67 ЗСВ. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 8, ал. 1. Очевидно е, че цитираната наредба не съдържа регламентация на пределна възраст при кандидатстване за съдебен заседател. Такава се визира в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ (изм. ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.), според която съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 65 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Поради това жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Предмет на оспорване по реда на АПК могат да бъдат само нормативни административни актове - подзаконови такива, които съдържат административноправни норми, издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. След като обжалваната в настоящия казус наредба не съдържа разпоредба като оспорваната с жалбата, а се касае за законова правна норма, към която е налице препращане, то жалбата подлежи на отхвърляне. Законови текстове могат да се оспорват по друг ред и пред орган извън съдебната система. Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение