Решение № 1879 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2019 г.

Решение № 1879 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД, представлявано от Н. Бойкова, действаща чрез процесуалния представител адв. Д. Петкова, срещу решение № 938/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2359/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на решението, в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на решението, в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – началника отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Бургас е отхвърлил оспорването на "Сънрайз" АД срещу АУЗД № МДТ - 703/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, с който за дружеството като собственик на имот, представляващ УПИ 23.7, в строителни граници, находящ се в кв. Юрта Балкана, Свети влас, община Несебър, деклариран с декларация от 03.10.2014 г., са установени задължения за ТБО за 2014 г. и 2015 г., съответно в размери на 4462,70 лв. и 6 611,40 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел процесния АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е издирил приложимите правни норми и при мотивиране на акта си е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с правилно установения приложим материален закон като регламентация на задълженията за такса за битови отпадъци. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени съответните задължения. Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Изложени са мотиви по всички направени възражения и наведени основания от жалбоподателя. Решението е правилно и като такова следва да с остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Конкретно, относно развитите от касатора доводи в касационната жалба се приема следното: Обратно на твърденията на касатора, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е събрал служебно доказателства, чието събиране било в доказателствена тежест на издателя на обжалвания акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - обжалването на актовете за местни данъци и свързани с тях такси се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В съдебната фаза на производството, на основание чл. 160 ДОПК, съдът като първа инстанция е инстанция по съществото на спора, т. е. съдът не само има процесуално право да събира служебно доказателства, но има процесуално задължение за това, т. е. процесуално нарушение в случая би имало при бездействие на съда за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Видно е от оспорения АУЗД и обяснителната записка към него, че първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт съдържа индивидуализация на имота, съответстваща на декларираното, издаден е от компетентен орган и в изискуемата форма, съдържа всички необходими реквизити, както и достатъчно фактически и правни основания касателно предмета му и изведения диспозитив. Индивидуализацията на имота в акта съответства на тази по декларацията по чл. 14 ЗМДТ и според заключението на приетата СТЕ въз основа на декларираните данни е възможно отграничаването на имота. Не е нарушено правото на защита на адресата на акта предвид непосочване в издадения АУЗД на стойността на отделните компоненти, тъй като това е направено с обяснителната записка на л. 162 от делото, т. е. в инстанцията по същество на спора, с което правото и възможността на жалбоподателя да се защитава, да сочи доказателства и да прави доказателствени искания, не е ограничено, нито още по-малко - преклудирано. От събраните доказателства не се оборва извода на съда, че при издаване на акта АО е съобразил подадената декларация от 10.11.2014 г., декларираното обстоятелство, че същият няма да бъде ползван, при което и в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 на ОбС Несебър, не са начисляване такси за компоненти сметосъбиране и сметоизвозване за следващата 2015 г. Твърдението за допуснато неправилно изчисляване не се подкрепя от събраните доказателства. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо са приети от съда за неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Таксата за битови отпадъци, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от Община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесния период 2014 г. - 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват и непосредствено до територията на имота в рамките на който се намира процесния имот на дружеството, който извод се подкрепя и от заключението на приетата СТЕ. Относно реалността на извършваните услуги са събрани достатъчно и относими доказателства – отчетни документи за разходи, трудови договори и дл. Характеристики на работници, справки за ДМА и т. н., въз основа на които обосновано е направен еднозначен извод за извършване на услугата. По отношение на таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо също е дължима, тъй като е безспорно доказано, че са налице функциониращо депо на територията на общината. Следва да бъде посочено, че освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, е налице единствено когато няма такива. От представените по делото актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – "сметище", се установява, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци. Неоснователно е оплакването и за допуснато съществено процесуално нарушение от съда предвид произнасяне по недопустима жалба с оглед заявено оттегляне на административния акт и дадено съответно съгласие от жалбоподателя. В молба на л. 62 от делото /ксерокопие/ е заявено намерение за оттегляне на административния акт, но това намерение на първо място не съставлява надлежно изявление за оттегляне на акта, а от друг страна е направено от юрисконсулт, който съобразно пълномощното на л. 57 от делото няма изрични пълномощния за оттегляне на акта. Не са били налице предпоставките по чл. 156 АПК за прекратяване на делото. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,