Решение № 517 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 335/2009 г.

Решение № 517 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 335/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. В., град П., подадена от пълномощника и адвокат А, срещу въззивно решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 3689/2007 г. в частите, с които е оставено в сила решение от 01.10.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 2222/2007 г. за отхвърляне иска на жалбоподателката срещу "А"А. с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 750 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 07.12.2006 г. - 07.02.2007 г. и е отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 1 500 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 08.02.2007 г. - 06.06.2007 г. Въззивният съд е приел, че с представeните по делото служебна бележка за регистрация на ищцата в бюро по труда като безработна, копия от страници от трудова книжка и декларация, подписана от ищцата, не може да се установи оставането и без работа. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че от представените декларация, служебна бележка от Агенцията по заетостта и копие от трудовата книжка не може да де се приеме за доказано оставането и без работа по трудово правоотношение за исковия период. Ответникът по касационната жалба "А"А., град С., не е заявил становище по жалбата. С определение № 746 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 3689/2007 г. в посочените по-горе обжалвани части. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси относно възможността за доказване оставането без работа с извлечение от трудова книжка, служебна бележка за регистрация в бюро по труда като безработен и декларация. В обжалваното съдебно решение е прието, че с представените от ищцата извлечение от трудова книжка, служебна бележка за регистрация в бюро по труда като безработна и декларация, не може да де се приеме за доказано оставането и без работа по трудово правоотношение за исковия период. Според други съдебни решения с посочените по-горе документи може да се установява оставането без работа. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа, е осъдителен. За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата/оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това може да стане с всички доказателствени средства - най- често на практика - трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда. Писмената декларация за оставане без работа от самия ищец обаче е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което няма доказателствена сила за оставането без работа. Това е така, защото само признанието на неизгодни за издателя на такъв документ факти съставлява доказателство съобразно правилото: "scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem". Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователен, тъй като не е доказано оставането без работа на ищцата за процесния период въпреки представените от нея и неоспорени от ответника извлечение от трудова книжка и служебна бележка за регистрация в бюро по труда. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че това обстоятелство е доказано. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 375 лв. Оттук следва, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 2250 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 1 000 лв. деловодни разноски, а ответникът "А"А. трябва да бъде осъден да плати държавна такса 180 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.