Решение № 6739 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2010 г.

ВАСV отделение16.05.2011 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № ЛС - 04 -810/18.06.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отказано вписване на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Бургас"- гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет Ивайло Николаев Петков в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. ВРЪЩА административната преписка на министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

Мотиви

Решение № 6739 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. Образувано e по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Сортен клуб Бургас" - гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет Ивайло Николаев Петков срещу заповед № ЛС - 04 - 810/18.06.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено - полезна дейност. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Сочат се нарушения на разпоредбите на чл. 3, ал. 3, 4, 5 и 6 на ЗЮЛНЦ, като се излагат подробни доводи в тази насока. Твърди се още, че вписването на предмета на дейност е проконтролирано от Бургаския окръжен съд при вписване на сдружението в съответния регистър и административният орган няма основание да прави изводи, различни от тези на съда. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед ЛС - 04 - 810/18.06.2010 г. на министъра на правосъдието и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. От данните по делото е видно, че Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Бургас"- гр. Бургас е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел под № 115, т. 4, стр. 208, по ф. дело № 124/2009 г. с решение на Бургаския окръжен съд. От страна на сдружението е подадено заявление за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ с вх. № -05-00 -332/19.03.2010 г. С процесната заповед № ЛС - 04 -810/1618.06.2010 г. министърът на правосъдието е отказал да впише сдружението на основание чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, като в мотивите на заповедта е посочено, че вписаните в чл. 8 от Устава дейности "търговска, туристическа, информационна и рекламна дейност" като допълнителна стопанска дейност по своето естество са търговски дейности, уредени с друг нормативен акт - Търговския закон и са несъвместими с предмета на дейност на сдружението, определено за осъществяване на общественополезна дейност, поради което противоречат на предмета и целта на ЗЮЛНЦ. Посочено е още, че приетата като допълнителна стопанска дейност следва да се тълкува по своето естество единствено като намерение за осъществяване на прикрита търговска дейност с цел печалба. Изложени са мотиви, че съдът по първоначална регистрация е постановил вписване на сдружението в специалния регистър, но след като при осъществения административен контрол е установено противоречие на разпоредби на устава с разпоредби на ЗЮЛНЦ, то е налице хипотеза на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ и следва да бъде отказано вписване на сдружението. Оспорената заповед е издадена от компетентният орган съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата обаче е постановена в нарушение на материалния закон по следните съображения: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност трябва да представят заявление за вписване в централния регистър при Министерство на правосъдието. Нормата на алинея трета от същия чл. разпорежда, че вписването в регистъра се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, или ако неговата дейност противоречие на закона. От тълкуването на последната разпоредба следва изводът, че основанията, при които се отказва вписване от министъра на правосъдието са две - невписване на сдружението в съответния фирмен регистър или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая като основание за издаване на заповедта е втората хипотеза на чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, доколкото няма спор, че сдружението е вписано в съответния регистър на Бургаския окръжен съд. Кога е налице "противоречие на дейността на ЮЛ с нестопанска цел със закона", в правната литература е разгледано в монографията "Юридически лица с нестопанска цел", Маргарита Златарева, издателство "Сиела", 2002 г., стр. 243 - 244, където се приема, че най-логичното тълкуване на тази разпоредба е в смисъл, че се има предвид неспазване на изискванията на закона в документите, представени за първи път пред централния регистър - правилата на чл. 45, ал. 2, т. 5 от ЗЮЛНЦ. Като не логични в същата монография се посочват тълкувания в смисъл, че в тази хипотеза попадат извършването на контрол върху дейността на сдружението от момента на вписването му до подаване на заявлението в централния регистър при министерството или извършване на контрол върху предмета на дейност на сдружението, след като то вече е вписано от регистърния съд, в който случай министърът на правосъдието се явява като втора инстанция спрямо решението на съда. Настоящият съдебен състав възприема така даденото тълкуване в правната теория и приема, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на сдружението. В охранителното производство вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства - чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване - чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд е преценил, че предмет на дейност на сдружението е в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като по този начин се стига до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон. В този смисъл са развити и доводи в жалбата на сдружението, които следва да бъдат приети за основателни. Но дори и да се приеме, че министърът на правосъдието в рамките на своите правомощия по чл. 45 от ЗЮЛНЦ може да извърши преценка за съответствие на дейността на сдружението със закона, настоящата състав намира, че същата е в противоречие с материалния закон. В ЗЮЛНЦ не се съдържа определение на понятието "стопанска дейност". Член 3, ал. 3 посочва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4 на същия член предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Следователно специалният закон допуска сдруженията с нестопанска цел да извършват и стопанска дейност, като същият не поставя някакви специални изисквания или ограничения в тази насока и за сдруженията с общественополезна цел, каквото е процесното. Тълкуването на разпоредбите налага изводът, че за да е допустима такава допълнителна стопанска дейност, тя следва да отговаря на следните кумулативно дадения условия: 1.тази дейност да е допълнителна, т. е. да не е основно занятие на сдружението, тъй като в този случай то ще е субект на търговското право; 2. тази дейност да е свързана с предмета на основната дейност, за която сдружението е регистрирано и 3. приходът от тази допълнителна стопанска дейност да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира, че тези кумулативни елементи на закона са налице. Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Бургас"- гр. Бургас има за основна цел създаване на условия, подпомагане и организиране на спортни прояви за подпомагане на спортистите и развитие на физическата култура у подрастващите, като посочената спорна дейност в чл. 8 от Устава на дружеството следва да бъде квалифицирана като "допълнителна стопанска дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Определената в чл. 8 на Устава стопанска дейност е неразривно свързана с целта на сдружението, а от Устава и представения Правилник за извършване на общополезната дейност на сдружението, може да бъде направен извод, че получените от тази стопанска дейност приходи ще бъдат използвани за постигане на целите на сдружението. След като е приел, че в вписаният предмет на допълнителна стопанска дейност на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Бургас"- гр. Бургас прикрива търговска дейност с цел печалба, министърът на правосъдието е допуснал нарушение на закона. Това обуславя необходимостта от отмяна на обжалваната заповед № ЛС - 04 -810/18.06.2010 г. и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2