Решение № 3098 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 29/2021 г.

Решение № 3098 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 29/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на завеждащия консулската служба при посолството на Република България в Делхи, Република Индия, подадена чрез упълномощен юр. Е. Василева против решение № 5859/26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 12119/2019 г. на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ за издаване на виза "С" на Р. Сухебур, гражданин на Бангладеш. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма, съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Счита процесният отказ за мотивиран с обстоятелството, че заявената цел на пътуването не е доказана убедително, налице е миграционен риск, както и че канещото лице не пребивава в Република България. Твърди, че при издаване на атакувания отказ са налице и други основания за отказ съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1а и т. 25 от ЗЧРБ. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Сухебур срещу издадения отказ за виза тип "С". Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – Р. Сухебур, гражданин на Бангладеш, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез. адв. И. Иванов, оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, защото административният орган е изложил фактически констатации и обосновани правни изводи. Счита, че посоченото в отказа правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ и т. 24 ЗЧРБ е ясно относно волята на административния орган. Счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Сухебур, гражданин на Бангладеш, срещу отказ на завеждащ консулска служба при Посолството на България в Делхи, Република Индия от 26.09.2019 г., за издаване на виза "С", постановен по негово заявление от 11.09.2019 година. Първостепенният съд е отменил този отказ. Приел, че чужденецът е поискал от посолството на Република България в Делхи да получи виза за краткосрочно пребиваване по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, като към заявлението си е приложил: покана-декларация Приложение 3 към чл. 17, ал. 2 от НУРИВОВР от своя вуйчо/чичо; банкова референция от Банка ДСК на канещия; паспорт на молителя; акт за раждане на молителя; британски паспорт на канещия; карта за продължително пребиваване №[номер] на канещия Н. Гхузнави; смъртен акт на родителите на Н. Гхузнави; удостоверение за раждане на Н. Гхузнави; документи за полети до София в превод на български език на Р. Сухебур; отвъдокеанска медицинска застраховка за служебно и лично пътуване в заверен превод на български език С процесния акт, апликантът е получил отказ за издаване на виза, като в основанието за отказа е посочен чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ с кратки мотиви: " Заявената цел на пътуване не е убедително доказана. Миграционен риск. Гражданинът на Великобритания реално не пребивава в Република България". В хода на съдебното производство административният орган е представил заповеди, с които се оправомощава завеждащия консулската служба в посолството да съставя, подписва и връчва уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, като в обжалваното решение е посочено, че отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, но липсват конкретни фактически и правни основания за неговото издаване, с което била нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Преценил, че представените в хода на административното производство доказателства са обосновали извод, че целта на пътуването на чужденеца в Република България е посещение при роднини. Приел това обстоятелство за доказано, с оглед представения договор за наем за адрес, копие на документ за продължително пребиваване на чичото на жалбоподателя, банкова референция на канещия и останалите посочени по-горе доказателства. По тези съображения, съдът отменил процесния отказ и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания – чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите - "Заявената цел на пътуване е неубедително доказана. Миграционен риск. Проверката е установила, че гражданинът на Великобритания реално не пребивава в Република България. " Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит и когато са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е поканен от чичо/вуйчо си Н. Гхузнави гражданин на Великобритания, като са приложени покана - декларация по образец, договор за наем, документи удостоверяващи роднинска връзка и банкова референция. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17, защото не е убедително и достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. Неправилно административният съд приел, че по отношение на второто посочено основание за издаване на отказа - чл. 10, ал. 1, т. 24 ЗЧРБ, изводите на административният орган са немотивирани и неподкрепени с доказателства. От представените доказателства по делото, се установява, че поканата - декларация е съставена съгласно нормативно утвърдения образец, но не е подадена лично от канещия Н. Гхузнави, гражданин на Великобритания. Това се установява от изричното изискване, съгласно инструкциите за попълване и подаване на покана - декларация, която е общодостъпна на сайта Министерство на вътрешните работи Дирекция "Миграция" https: //www. mvr. bg/migration, а именно "поканите-декларации се попълват в два екземпляра и се подават и получават лично от канещото лице". На следващо място първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка с тези представени в хода на съдебното производство. Видно датата на подаване на поканата е 22.08.2019 г., като през този периода Н. Гхузнави не е бил в Република България установено от представената справка на Главна дирекция "Гранична полиция", в която е посочено, че е пребивавал единствено в периода от 28.07.2019 г. до 03.08.2019 г. Канещият е бил представляван от М. Петков, видно от самата покана - декларация, не е била подписана лично от него, поради което създава съмнение относно автентичността и истинността на съдържанието, а това за надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване съгласно чл. 10, ал. 1, т. 24. Неправилно административният съд приел, че посочените съображения за издаване на административния акт са посочени едва в хода на неговото оспорване пред съдебен ред, заради допълнителните приложени справки. Представените справки от Главна дирекция "Гранична полиция" и Държавна агенция "Национална сигурност" ДАНС, са представени по молба на консулското длъжностно лице в посолството на Република България в Делхи, Република Индия на основание чл. 186 и чл. 192, ал. 1 от ГПК, в подкрепа на установените факти, на които основава своето твърдение. Правилно административният орган е приел, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Само фактът, че е налице договор за наем и банкова сметка в Република България, не може да докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът за виза не е доказал, че канещото лице реално пребивава на територията на Република България, поради което не е ясно как и по какъв начин той ще бъде издържан от него, поради което се явява и обоснован мотива на административния орган за опасения от миграционен риск. Ирелевантни са направените твърдения на касатора по отношение на други основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 а – т. 25 от ЗЧРБ, поради което не следва да се обсъждат. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният административен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Р. Сухебур, гражданин на Бангладеш срещу отказ за издаване на виза тип "С" издадена на 26.09.2019 г. издадена от първи секретар на посолството на Република България в Делхи, Индия следва да бъде отхвърлена. Видно от представените доказателства, не се препятства правото на защита на адресата на акта. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на отказа, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанции в размер на 170 лв., представляващи 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,