Решение № 10899 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2020 г.

Решение № 10899 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Елмада-М. Гошева", седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. "Македония" № 2, срещу Решение № 1902 от 08.11.2019 г. на Административен съд, Бургас, постановено по административно дело № 1080/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Елмада-М. Гошева" срещу решение по т. 2. 166. от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, № 177 от 21.02.2006 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е установил допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила – липса на точка в дневния ред относно искането за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя, липсата на мотиви за отказа, доколкото тези от протокола на техническия съвет към ОПУ-Бургас не могат да заместят мотивите на компетентния орган, неуведомяването на търговеца за извършената проверка на място и не осигуряването му на участие в нея. Неправилен счита извода на съда за неотносимост към спора на въпроса за първоначалното законосъобразно разположение на рекламното съоръжение, удостоверено с нарочни актове от компетентните органи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът по касационната жалба – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", не ангажира становище по жалбата и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: На 21.02.2006 г. г. на ЕТ "Елмада – М. Гошева" е издадено Разрешение № 177 за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път I-9, километър 222+450, ляво с площ 12 кв. м. На 02.06.2017 г. г. на ЕТ "Елмада – М. Гошева" подава молба за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път I-9, километър 222+450, ляво с площ 12 кв. м, разрешено с Разрешение № 177/21.02.2006 г. за специално ползване на пътищата. На 26.06.2017 г. е съставен констативен протокол № 289 от служители на Областно пътно управление – Бургас, с който се установява че, рекламно съоръжение в обхвата на път I-9, километър 222+450, ляво с площ 12 кв. м отстои на 103 м от кръгово кръстовище при километър 222+334 На 26.06.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" с решения, отразени в Протокол № 16631/17, по: т. 2. 166 "Одобрява проект на писмо с отказ до ЕТ "Елмада –М. Гошева" за преиздаване на разрешение № 177/21.02.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, рекламно съоръжение в обхвата на път I-9, километър 222+437/222+450, ляво с площ 12 кв. м т. 2. 235. "Възлага на инж. Д. А. – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234. " На 26.06.2017 г. с документ, изх. № 53-00-4718, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява ЕТ "Елмада - М. Гошева", че се отказва преиздаването на разрешение за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, с № 177/21.02.2006 г. Съобщението е получено от адресата на 23.08.2017 г. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на изискуем кворум и мнозинство с оглед на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" (Правилника). Приема, че актът е в исканата от закона форма и е мотивиран с оглед на изложеното в документа от 26.06.2017 г., както и че при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изрично сочи, че няма нарушение на чл. 26 АПК, тъй като производството е започнало по искане на заинтересовано лице. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на § 5 от Закона за пътищата (ЗП) заявлението за преиздаване на разрешителното е подадено в срок, но в случая не са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като процесното рекламно съоръжение отстои на разстояние 103 м от кръгово кръстовище. Съдът изрично сочи, че обстоятелството, че изграденото кръстовище е временно не се отразява на законосъобразността на отказа и при искане за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата следва да се съобразят всички настъпили изменения и само ако установеното не е в противоречие с изискванията на закона се преиздава разрешението. В случая след първоначалното разрешение за специално ползване на пътя посредством рекламно съоръжение е изградено временно кръгово кръстовище и отстоянието от него до рекламното съоръжение е по-малко от 500 м, поради което рекламното съоръжение не отговаря на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата (НСПП) и налага отказ за преиздаване на разрешителното. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от НСПП, а чл. 6, ал. 2 от НСПП изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. Следователно, законът изрично определя органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише писмата" до адресатите на решенията на съвета за отказ за подновяване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. А избраният от Управителния съвет изказ на приетото решение – "одобрява проект на писмо за отказ", не може да промени същността на взетото решение, а именно - отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, т. е. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Следователно правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Касаторът счита, че оспореният акт е незаконосъобразен поради липса на мотиви и това не е отчетено от съда, като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно. Видно от съдържанието на оспорен акт, че органът не е изложил фактически и правни основания в него. Но с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на един акт могат "да бъдат изложени и допълнително", стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на акт. Мотивите могат да са изложени в допълнителен акт, включително такъв последяващ издаването на основания акт. В случая, целите на законовото изискване за мотивиране - да се даде възможност на адресата на акта да организира защитата си и да се позволи на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, са постигнати с излагането на фактическите и правни основания в документа, с който на касатора е съобщено за отказа да се преиздаде исканото разрешително. Там са посочени фактическите основания (отстоянието от 103 м от кръговото кръстовище на рекламното съоръжение) и правните основания – чл. 17б и чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на съда е неоснователен. Пръвоинстанционният съд е изложил и подробни мотиви относно извършената проверка на място и размяната на документи между различни звена за Агенция "Пътна инфраструктура", като е стигнал до извод, че не налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на оспореното решение. Мотивите са подробни и съответни на доказателствата по делото и закона, поради което настоящият съд ги споделя и не е нужно да ги преповтаря. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че неуведомяването му за установеното в констативния протокол не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и неучастието му в проверката на място. Действително органът не е уведомил касатора за предприетата проверка на място, какво е установена при нея, нито за съставянето на констативния протокол № 289/26.06.2017 г. Установеното не е нов и неизвестен на касатора факт, тъй като той е знаел за изграденото кръгово кръстовище и че същото променя параметрите на експлоатация на неговото рекламно съоръжение. Това е обективно съществуващ факт, върху проявлението на който касатора не може да влияе, нито да промени при участието си в проверката. В хипотезата на чл. 17б, ал. 2 от НСПП органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването на установените в протокола факти в хода на съдебното производство правят акта материално законосъобразен. Касаторът не е оборил констатациите в протокола. Напротив. Приетата по делото съдебна експертиза със задача да извърши измервания на място, защото точно тези замервания съдържа Констативен протокол № 289/26.06.2017 г., установява по безспорен начин верността на фактите, посочени в протокола. Експертизата установява верността на фактическата констатация на органа, че рекламното съоръжение се намира на по-малко от 500 м от кръстовището. Правилен е и изводът на съда за съответствие на оспорения акт с материалния закон и неговата цел. Видно от мотивите на оспорения акт отказът е постановен на основание чл. 17б, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя, то трябва да отстои на не по-малко от 500 м от пътни възли и кръстовища за всички останали пътища с изключение на автомагистралите, за които изискването е за 1 500 м. Процесното рекламно съоръжение е изградено в обхвата на път I-9, километър 222+437/222+450, ляво с площ 12 кв. м и отстои на по-малко от 500 м от изграденото кръгово кръстовище при километър 222+334. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Правилен е изводът на съда, че обстоятелството, че кръстовището е временно не може да обоснове незаконосъобразност на отказа. Законът изисква рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища и не дава възможност това изискване да бъде изключено при временна необходимост. Изискването е въведено с цел осигуряване сигурността на движението по пътя и в защита на здравето и живота на гражданите и тази цел има преимущество пред целта да се осигури търговската дейност и инициатива чрез разрешаване на специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, поред което не е предвидена правна възможност за спиране на действието на разрешението. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и въз основа на това е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразност на оспореното решение и решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд