Решение № 8919 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. О., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. Б. Костова, срещу Решение 9077 от 17.03.2025 г., постановено по адм. д. 11891 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 11821 от 12.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на О. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формирани са оплаквания срещу познавателната дейност на първоинстанционния съд, който не съобразил приобщените по делото доказателства и по-конкретно последната представена справка от Дирекция Международна дейност (Д МД) на ДАБ при МС и наличните в нея данни за областта по местоживеене на чужденеца. Разкритикуван е изводът на съда, че липсвали основания да се приеме, че към момента в Сирия е налице състояние на вътрешен или международен конфликт по тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в негово Решение по дело С-456/2007 г. Релевиран е довод за непълно изследване на бежанската история на търсещия закрила, като касационният жалбоподател отбелязва в тази връзка, че съдът разполагал с възможност на основание чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да се позовава на общоизвестни източници по отношение на ситуацията в района по произход на О., в това число на данни от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСУ). Прави се позоваване на позицията на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) от 16.12.2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и да спазват принципа за забрана за връщане (non-refoulment), както и на данни на същата организация по отношение на хуманитарната ситуация и сигурността в страната. По тези съображения касационният жалбоподател моли отмяната на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което преписката да бъде върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на О.. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, участва в производството с помощта на назначения му преводач и се представлява от адв. Атанасова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган в предвидената от закона форма. Не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Направил преценка, че административният орган обсъдил и ценил всички представени доказателства, и изложил подробна аргументация относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По отношение материалната законосъобразност на решението на председателя на ДАБ, съдът споделил преценката му, че в хода на производството молителят не изложил твърдения, въз основа на които да се направи извод за съществуване на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл.8, ал. 1 ЗУБ, а именно - опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, което да основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Приел въз основа на доказателствата, в това число на проведеното с чужденеца интервю, че същият търсел по-добри условия за живот. Констатирал отсъствие на изявления от кандидата за закрила, че изпълнението на военната служба в Сирия за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или валидни съображения на съвестта. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът направил извод, че правилно административният орган възприел липса на основание да се приеме, че лицето напуснало Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, каквото изискване е заложено в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, тъй като срещу него не били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не направил. Във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът анализирал наличните по делото справки от Д МД към ДАБ при МС, за да формира изводите си по отношение на ситуацията в Сирия и региона по произход на чужденеца област Ракка, както и относно условията за военна мобилизация в страната. Счел, че дори да се приеме, че след падане на режима на Башар Асад съществувала обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на международна закрила на базата на общата ситуация. Намерил за неотносими данните за спорадични актове на насилие на общата обстановка в Сирия във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Сметнал, че било налице значително подобрение на обществено-политическата обстановка в страната отваряли банки и магазини, движението по пътищата се възстановявало и се наблюдавали значително по-малък брой въоръжени сили, а националната коалиция на сирийските опозиционни сили се е ангажирала да завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна и демократична Сирия. Съдът приел, че не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, доколкото чужденецът не заявявал член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в Република България, а личните, респективно икономическите мотиви на молителя да остане в България не били възприети като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, както правилно приел и административният орган. Съставът на АССГ отрекъл доводите на молителят настоящ касационен жалбоподател за несъобразяване от административния орган на всички данни за личното му положение в страната по произход. От бежанската история на чужденеца се установявало, че не е имало конкретни действия на преследване срещу него, той не е имал проблем с официалните сирийски власти, включително нямало данни за конкретни призовки за отбиване на военна служба, нито реална опасност от тежки посегателства, не е бил принуден на напусне страната си на произход поради опасност от налагане на наказание екзекуция, изтезания или нечовешко и унизително отношение. По така изложените съображения, първоинстанционният съд формирал извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на О. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на О. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АССГ в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба съответно отсъстват конкретни упреци към тези изводи. Наред с това тенденцията за увеличаващ се брой завърнали се бежанци се установява и от приобщената в касационното производство Справка МД-02-373 от 03.07.2025 г. на Д МД към ДАБ, от която е видно, че по данни на Върховния комисариат за бежанците към 26.06.2025 г., считано от 08.12.2024 г. около 628029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., е 988869 души. Така също в справката се съдържат данни, че за посочения период 1513861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, но е необходимо търпението на международната общност и подкрепата за политически преход. В справката са налице данни за предоставяна от ВКБООН транспортна помощ на завърнали се в Сирия семейства с оглед доброволно, безопасно и достойно завръщане; предоставяне на комплекти с основни хуманитарни материали, както и на парични помощи за завръщане и реинтеграция. При това е отбелязано изрично, че ВКБООН осигурява ефективна координация на границите и наблюдава отблизо процеса на връщане. Налице са и данни, че завърналите се от Турция сирийци включват разнообразни демографски групи, като много водени от жени домакинства и отделни лица се завръщат сами. Изрично е отбелязано, че мотивацията на завръщащите се лица включва подобрена сигурност, събиране на семейства и т. н., като провинция Алепо (Халеб) остава водеща дестинация за завръщащи се лица. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че съдът е следвало да се позове на общодостъпен информационен източник на сайта на АЕСУ, за да формира изводите си по отношение на актуалната ситуация в Сирия във връзка с основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Приобщените по делото справки от Д МД, включително представените в касационното производство, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила. Наред с това, в тях е удостоверено, че са издадени именно в съответствие с Методологията на АЕСУ за изготвяне на информация за страните по произход. В справките е отбелязано също така, че съдържащите се факти, с изключение на неоспоримите и ноторните, са проверени от няколко източника. При това положение базираните на тях изводи, направени от АССГ за ситуацията в страната по произход на О. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, са обосновани. Обосновано на доказателствената съвкупност по делото е и заключението на съда, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно съдът е акцентирал върху показателната в тази връзка налична по делото информация за голям брой бежанци и вътрешно разселени лица, които са се завърнали в Сирия или в районите си по произход. Следва да се отбележи, че цитираната в касационната жалба позиция на ВКБООН за отправяне на препоръки във връзка със сирийските бежанци е формирана към 16.12.2024 г., тоест непосредствено след свалянето на режима на Асад, когато ситуацията в Сирия все още е била несигурна и не е било ясно какъв курс ще поеме страната. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АССГ, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни О. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил това в административното производство. Относими в тази връзка са изложените по-горе съображения относно отсъствието на основателни опасения на лицето от преследване във връзка с негов евентуален отказ да отбие военна служба. Впрочем, по време на интервюто, проведено на 09.09.2024 г. О. съобщава, че не е служи в армията и не е търсен, защото живее в район, управляван от кюрдите. В справката от 21.07.2025 г. е посочено, че президентът на сирийското правителство обявил, че премахва задължителната военна служба и разчита на доброволно набиране на войници. Кампания за наборна служба било възможно да има само в ситуации на национално извънредно положение. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение