Решение № 12463 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против Решение 26/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 248/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Търговище, с което по жалба на Еко Стил Строй 90 ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03002520000167-091-001/22.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 229/05.10.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, и НАП е осъдена да заплати на Еко Стил Строй 90 ЕООД разноски по делото в размер на 4450,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на Еко Стил Строй 90 ЕООД срещу издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски в общ размер на 3550,43 лева, от които 292,99 лева за заплатена държавна такса и 3257,44 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Еко Стил Строй 90 ЕООД, чрез процесуалния си представител си адв. Д. Петкова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на производството пред АС Търговище е законосъобразността на РА Р-03002520000167-091-001/22.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 229/05.10.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, с който на Еко Стил Строй 90 ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 32 352,86 лева по фактури, издадени от Терадим Инвест ЕООД и БГ Тел 2018 ЕООД за данъчни периоди 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г., в резултат на което са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 32 352,80 лева и са начислени лихви за забава в размер на 4271,05 лева. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в противоречие с материалния закон, доколкото реалността на доставките и строителните материали се установява от ангажираните от ревизираното лице доказателства. Приел е, че липсата на поисканите с ИПДПО документи и писмени обяснения във връзка с фактурираните доставки, не може да се ползва като аргумент, с който да се твърди, че няма доставена стока, като в този ред на мисли излага, че кадровата обезпеченост на продавача не е в компетенцията на купувача и той не може да носи отговорност за това и не следва да търпи негативни последици от същите тези констатации. По отношение на транспортирането на стоките, АС Търговище е приел, че доколкото транспортът е изцяло задължение на доставчика, то извън правомощията на получателя на стоките е да разполага с информация за собственост на транспортните средства, водачите им и деловите взаимоотношения между търговеца и лицата, извършили транспорта. Посоченото мотивирало съда да приеме, че липсват доказателства, водещи до заключение, че Еко Стил Строй 90 ЕООД е било недобросъвестно лице в тези отношения. В подкрепа на своите изводи, съдът е цитирал т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11, според което Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчно задължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Наред с изложеното съдът е приел, че неправилно приходните органи не са кредитирали като годни доказателства за транспортиране и предаване на стоката представените в хода на ревизията от РЛ товарителници, пътни листове и приемо - предавателни протоколи, като е счел, че със заключението по съдебно счетоводната експертиза (СЧЕ) е установена проследимост, а съдебно техническата експертиза (СТЕ) установява реално извършване на строителните дейности. В заключение АС Търговище е приел, че реалното извършване на доставки на стоки (строителни материали) по фактурите, издадени от Терадим Инвест ЕООД и от БГ Тел 2018 ЕООД, по които Еко Стил Строй 90 ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит, е доказано, поради което е счел издаденият РА за незаконосъобразен. Оспореният съдебен акт е неправилен. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки и услуги. Необоснован на събраните доказателства е изводът на АС Търговище, че по процесните фактури, е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. За доказване на релевантния факт на предаване на стоките строителни материали, от страна на РЛ в хода на ревизията са представени фактури, приемо-предавателни протоколи (ППП), товарителници и пътни листи. Безспорно е установено, че съдържанието на ППП е идентично със съдържaнието на фактурите и от него не може да се установи място на предаване на стоките, механизма на доставките, а също и транспортирането им до получателя. По отношение на доставките по фактури, издадени от Терадим Инвест ЕООД е установено, че на дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, но такива не са представени. Ето защо за удостоверяване транспортирането на стоката от страна на Еко Стил Строй 90 ЕООД са представени товарителници, видно от които стоката е натоварена в гр. София и разтоварена в с. Надарево с превозно средство - автомобил Мерцедес с peг. [рег.номер на МПС] от лице, управлявало автомобила - С. Марков. От страна на органите по приходите е извършена насрещна проверка и на посочения като превозвач в товарителниците Ди Ем Груп 5 ЕООД, с ЕИК[ЕИК], като в отговор на връченото връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в указания срок, такива не са представени. Установено е, че през периода 01.11.2018 г. - 31.07.2019 г. дружеството не е декларирало продажби към Еко Стил Строй 90 ЕООД. Наред с изложеното, във връзка със собствеността на посочения в товарителниците автомобил с peг. [рег.номер на МПС] е направена справка в информационната система на НАП, при която е установено, че превозното средство е собственост на Булавтотранс ЕООД, с ЕИК[ЕИК]. За доказване на транспортирането на стоката от органите по приходите е извършена насрещна проверка на Булавтотранс ЕООД, като според представените писмени обяснения посоченото МПС е собственост на Булавтотранс ЕООД до 17.01.2020 г. и за периода от 01.11.2018 г. до 31.07.2019 г. не е било отдавано под наем. Декларирано е, че дружеството няма и никога не е имало взаимоотношения с Ди Ем Груп 5 ЕООД. На следващо място следва да бъде посочено, че по отношение на фактурите, издадени от БГ Тел 2018 ЕООД, също е установено, че на дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, но такива не са представени. Видно от приложените от РЛ товарителници част от процесните стоки са превозени от ЕТ Елма - 94 С - Л. Ангелов, с ЕИК[ЕИК]. По тази причина е извършена насрещна проверка, при която лицето не е представило никакви документи и писмени обяснения. Проверката е констатирала, че лицето е дерегистрирано по ЗДДС на 03.02.2017 г., като в тази връзка за периода м. 04 - м. 07.2019 г. не са били установени декларирани доставки на транспортна услуга на стока от БГ Тел 2018 ЕООД към Еко Стил Строй 90 ЕООД. Наред с изложеното, според съдържанието на товарителниците, превозвачът е ЕТ Елма - 94 С - Л. Ангелов, превозното средство е автомобил с peг. [рег.номер на МПС] , като не е посочено място на натоварване на стоката, а само на разтоварването ѝ - в гр. Търговище, Промишлена зона. Установява се, че товарителниците съдържат подписи срещу имена на лица П. Иванов и П. Петров. Във връзка със собствеността на автомобила с peг. [рег.номер на МПС] , посочен в товарителниците, е направена справка в информационната система на НАП, при която е установено, че същият е собственост на К. Анчев, с ЕГН [ЕГН], на когото също е извършена насрещна проверка. От лицето са дадени писмени обяснения, че не притежава такъв автомобил, а това е самоходно шаси с peг. [рег.номер на МПС] , което не е било отдавано под наем. По отношение на фактури 1111000104/28.05.2019 г.; 1111000113/30.05.2019 г.; 1111000128/28.06. 2019 г. и 1111000129/29.06.2019 г., издадени от БГ Тел 2018 ЕООД, е установено, че РЛ е представило товарителници, както следва: не се чете от 28.05.2019 г.; 593783 от 29.05.2019 г.; 593784 от 30.05.2019 г.; не се чете от 28.06.2019 г.; 593786 от 01.07.2019 г. с посочен по тях изпращач на стоката БГ Тел 2018 ЕООД, но с положен печат на Ди Ем Груп 5 ЕООД, превозвач Ди Ем Груп 5 ЕООД. Според съдържанието им, натоварването на стоката е извършено в гр. София, а разтоварването - в кв. Бряг, гр. Търговище, като не са посочени адреси. Посочено е превозно средство - автомобил Мерцедес, с peг. [рег.номер на МПС] и лице, управлявало автомобила - С. Марков. От извършените проверки във връзка със собствеността на автомобил, с peг. [рег.номер на МПС] , е установено, че същото е било собственост на Булавтотранс ЕООД и не е отдавано под наем, нито дружеството е имало отношения с Ди Ем Груп 5 ЕООД. Административният съд не е отчел, че доказателствената стойност на представените от РЛ документи е разколебана с безспорно установените факти, че с посочените в товарителниците МПС не е извършен транспорт по посочените доставки. Представените от РЛ товарителници не могат да служат като годни доказателства, установяващи преминаването на собствеността върху стоките в патримониума на получателя. От анализа на изложените факти и обстоятелства се налага извода, че липсват безспорни доказателства за транспортирането и получаването на стоките от жалбоподателя, поради което не следва да се кредитират и представените приемо-предавателни протоколи, като доказателства, удостоверяващи получаването на стоките от жалбоподателя. Настоящата инстанция счита, че при липса на приемо-предавателни протоколи и транспортни документи, предаването и транспортирането на стоките не е доказано. Този извод не се разколебава и от установените по делото факти със заключенията по назначените ССчЕ и СТЕ, тъй като осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното извършени доставки на стоки, защото представлява удостоверяване от самото лице на факти, от които черпи благоприятни правни последици от осъществяването им. Нещо повече - от една страна доколкото предмет на доставките са стоки, а не СМР, СТЕ не би могла да подкрепи опроверганите писмени доказателства, от друга е безспорно доказано, че СМР не са извършени със стоките, предмет на доставката. Като допълнителен аргумент следва да бъде посочено и че наличието на плащане по фактура 0000000004/09.11.2018 г. - на 30.11.2018 г.; по фактура 00000000010/15.11.2018 г. - на 03.12.2018 г.; по фактура 00000000024/22.11.2018 г. - на 04.12.2018 г.; по фактура 00000000047/05.12.2018 г. - на 31.12.2018 г.; по фактура 00000000049/10.12.2018 г. - на 29.12.2018 г.; по фактура 00000000061/17.12.2018 г. - на 02.01.2019 г.; по фактура 00000000075/27.12.2018 г. - на 04.01.2019 г.; по фактура 00000000080/29.12.2018 г. - 05.01.2019 г.; по фактура 00000000084/31.12.2018 г. - на 07.01.2019 г. също е разколебано, предвид установеното разминаванe на плащанията в брой, отразени по касов апарат, които са с по - късни дати от тези на посочените фактури. В заключение следва да бъде прието, че при липса на годни доказателства за реално извършени доставки на стоки услуги в съответствие с материалноправните разпоредби, обоснован е изводът на органите по приходите, че не са налице законовите основания за ползване на правото на приспадане на данъчен кредит. Като е приел обратното, АС - Търговище е постановил неправилно решение, което поради нарушение на материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено. Предвид че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на Еко Стил Строй 90 ЕООД против РА Р-03002520000167-091-001/22.07.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 229/05.10.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Еко Стил Строй 90 ЕООД за данъчни периоди 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г. са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 32 352,80 лева и са начислени лихви за забава в размер на 4271,05 лева. С оглед изхода на спора, решението на АС Търговище е неправилно и в частта на присъдените в полза на Еко Стил Строй 90 ЕООД разноски в размер на 4450,00 лева, поради което следва да се отмени и в тази му част. Наред с това предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора и крайния изход по спора, на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски в размер на 3 550,43 лева, представляващи разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,