Решение № 2679 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2013 г.

Решение № 2679 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София срещу Решение № 2232 от 4.04.2013 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 10246 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2041201239/8.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2193/4.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Танко 2" ООД, редовно призована, я е оспорила чрез процесуалния си представител адв. Дюлгерова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт № 2041201239/8.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2193/4.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София, в частта, в която е отказано правото на приспадане данъчен кредит както следва: в размер на 20 884,23 лв. по фактури № 16/1.03.2011 г., № 18/4.03.2011 г. и № 22/8.03.2011 г., издадени от "Кавар" ЕООД; в размер на 14 310,53 лв., по фактура № 38/6.04.2011 г., издадена от "Кооплекс груп" ЕООД; в размер на 38 246.91 лв., по фактури № 4/02.05.2011 г., № 7/5.05.2011 г., № 9/9.05.2011 г. № 11/11.05.2011 г. и № 13/13.05.2011 г., издадени от "Класик груп" ЕООД, както и начислени лихви за просрочие в размер на 7 324.69 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е посочил, че от анализа на доказателствата, вкл. и тези приети в съдебното производство - процесните фактури са включени в дневниците за продажби на ревизираното дружество за съответните периоди и съдържат необходимите реквизити съгласно изискванията на ЗСч. и ЗДДС. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че относно доставчиците "Кавар" ЕООД, "Кооплекс груп" ЕООД" и "Класик груп" ЕООД ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал правото на данъчен кредит по фактури, издадени от горецитираните доставчици на "Танко 2" ООД. Съдебните мотиви се подкрепят от констатациите на вещото лице. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че неправилно органите по приходите са отказали да зачетат претендираното от дружеството- жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В заключение си вещото лице, е установило, че процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят е притежавал данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, ЗСч. Правилно е приел съда, че е налице реална доставка и изводите на ревизиращият орган са неправилни. Относно доставчика "Кавар" ЕООД, изводите на съда, подробно изложени в решението, напълно отговарят на събрания по делото доказателствен материал. В хода на производството е представен и приет без възражение РА от 25.08.2011 г. за извършена ревизия на "Танко 2" ООД за периода 1.01.2006 г. - 28.02.2011 г., като на стр. 6 от този доклад са анализирани доставките на същия доставчик "Кавар" ЕООД по две фактури от м. февруари 2011 г. Ревизиращият орган е извършил насрещна проверка, получил е информация и документи от доставчика и в заключение е направен извода, че "към 28.02.2011 г. дружеството "Кавар" ЕООД разполага с необходимата техническа, технологическа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по фактурите, предвид на което е приел реалност на доставките. Съдът е посочил че по необясними причини в настоящият ревизионен акт ревизиращият орган приема, че през следващия месец - март 2011 г. същият доставчик вече не разполага с необходимия кадрови и материален ресурс за осъществяването на доставките, при това в сравнение за м. февруари и м. март 2011 г. се установява че се касае за един и същ вид стоки. Правилно ревизионният акт, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 20 884, 23 лв., по фактури, издадени от "Кавар" ЕООД, е отменен. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 310,53 лв, по фактура № 38/6.04.2011 г., издадена от "Кооплекс груп" ЕООД; в размер на 38 246.91 лв., по фактури № 4/02.05.2011 г., № 7/5.05.2011 г., № 9/9.05.2011 г. № 11/11.05.2011 г. и № 13/13.05.2011 г., издадени от "Класик груп" ЕООД. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че при издаване на оспореният РА е допуснато разминаване между, констатациите и изводите в РА. На стр. 8 и 9 от РА са отразени констатациите от проверката по фактура № 38/6.04.2011 г. издадена от "Кооплекс груп" ЕООД в размер на 38 246.91 лева. В мотивите е отбелязано, че се касае до проверка по доставка от "Кооплекс груп" ЕООД, докато в заключението на стр. 9 ревизиращият орган е направил изводи относно доставки от друго търговско дружество "Класик груп" ЕООД. Налице е и друго нарушение в ревизионното производство, а именно: в РА е посочено, че от НСлС е получен достъп до документите на доставчиците "Кооплекс Груп" ЕООД и "Класик Груп" ЕООД, като ревизиращият орган е приел, че въз основа на прегледаните документи не се установява реалност на доставките. Но по делото липсва опис на тези прегледани документи. Съдът правилно е приел, че това води до невъзможност да се установи дали са прегледани всички относими документи за съответните доставчици, за да се обоснове този извод на ревизиращия орган. За доказване на реалността на извършените доставки от доставчиците "Кооплекс Груп" ЕООД и "Класик груп" ЕООД е разпитана свид. Елена Савова. От показанията й е установено транспортирането на стоката. Установява се, че свидетелката е придружавала управителката на РЛ и транспортът винаги е осъществяван с личния автомобил на управителката на дружеството, като закупената стока е закарвана в магазина на дружеството ул. "Искър" № 21. На първо място касационната инстанция следва да подчертае, че споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. Относимостта на доказателствата към релевантните за правото на данъчен кредит обстоятелства касаят само и единствено доставките на прекия доставчик към данъчно задълженото лице. От заключението по ССчЕ е видно, че доставките и фактурите са отразени вярно в счетоводството на жалбоподателя. От заключението по ССчЕ е видно, че доставките и фактурите са отразени вярно в счетоводството на жалбоподателя. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, при получателя. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурите. Неотносимо е обстоятелството, че от страна на дружествата - доставчици не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на трудов договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие- облагаема доставка, не е относима към правото на данъчен кредит за получателя. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Тук следва да се има предвид и решението на Съда на ЕС, постановено по дело С-324/11. Съгласно това решение "не се допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 2 160 лева, представляваща направени разноски, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 1, предложение последно и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,