Решение № 15215 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 339/2018 г.

Решение № 15215 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 339/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт Трайкова против решение № 6428 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9355/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Счита, че при постановяването на обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът, Д. В., [гражданство] чрез адвокат Христов в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение № 6428 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9355/2017 г. по описа на АССГ e отменено решение № 13786/12.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Д. В. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на осн. чл. 75, ал. 1, т. т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да постанови този резултат съдът е приел, че чужденеца е подал молба с вх. № 359 от 16.02.2017 г. до ДАБ при МС, с която е поискал предоставянето на международна закрила, без да излага мотиви и твърдения, като с него е проведено интервю на 22.02.2017 г. Впоследствие, с молба № УП-19567 от 09.06.2017 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците, на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ, е поискал прекратяване на процедурата за предоставяне на статут в Република България, образувано по негова молба. Посочил е, че заплахите и опасностите за живота, свободата и човешките му права, на които бил подложен, са отпаднали. Съдът е направил извод, че молбата, с която чужденеца е заявил, че оттегля искането за предоставяне на статут, е постъпила преди постановяване на обжалвания административния акт, поради което административния орган е бил длъжен да се произнесе по нея и след като е десезиран от жалбоподателя, не е следвало да разглежда и да се произнася по отправената от него молба за предоставяне на статут. Във връзка с изложеното, първостепенният съд от правна страна е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като към този момент административния орган е бил десезиран, поради оттегляне на молбата за предоставяне на статут, поради което е постановил незаконосъобразен акт. По тези съображения съдът е отменил оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на представените доказателства по делото съдът е направил обосновани изводи като е приложил правилно материалния закон. Административният съд правилно е посочил, че законосъобразността на оспорения акт следва да се преценява с оглед наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Оттеглянето на молбата, предприето от Д. В., е основание за прекратяването на производството съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците. Съобразно чл. 77, ал. 3 ЗУБ по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът оттегли своята молба. Оттеглянето на заявлението представлява едностранно волеизявление на чужденеца, търсещ закрила, с което същият десезира административния орган от по-нататъшно провеждане на административно производство и издаване на административен акт. При тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗУБ, се налага изводът, че се касае за хипотези, водещи, като правна последица, до прекратяване на производството. При реализирането на някоя от посочените хипотези административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без да има право на свободна преценка дали да прекрати производството. При оттегляне на искането за даване на статут, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е длъжен да прекрати производството. Видно от доказателствата по делото, направеното волеизявление за оттегляне на искането за получаване на статут не е било оттеглено от чужденеца до датата на издаване на акта, с който му е било отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. При тази относима правна регламентация, правилен и обоснован се явява направеният от първоинстанционния съд извод за основателност на жалбата на Д. В. срещу решението на председателя на ДАБ. Настоящата инстанция счита, че искането на лицето задължава административния орган да прекрати административното производство, без право на преценка, като в случая молбата за прекратяване се явява процесуална пречка за произнасяне по същество по искането за международна закрила. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника да присъждане на разноски е неоснователно, тъй като в настоящата хипотеза, не попадат предвидените в чл. 92 от ЗУБ разноски, защото се касае за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗУБ производствата по реда на глава седма се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Разноските за експертизи не се заплащат, ако чужденецът не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение