Решение № 6588 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 175/2010 г.

Решение № 6588 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 175/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Фатеме Касеми Джуджели, гражданка на Иран, чрез служебния си защитник адвокат Стамен Цанев, против решение № 50 от 23.11.2009 г., постановено по адм. д. № 401/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1885/28.09.2009 г. на заместник-директора на РДГП - Русе за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от пет години", на основание чл. 42з, ал. 2 във вр. с чл. 11, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник-директорът на РД"Гранична полиция" - Русе не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Пред първоинстанционния съд е подадена жалба от Фатеме Джуджели (Фатемех Джазмиджуджили) - притежаваща паспорт Z16129594, срещу три заповеди на заместник-директора на РДГП - Русе от 28.09.2009 г. С разпореждане на съдията-докладчик от 13.10.2009 г. производството е служебно разделено при условията на чл. 210 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като образуваното адм. д. № 401/2009 г. по описа на Административен съд - Русе е с предмет проверка за законосъобразност на заповед № 1885/28.09.2009 г., с която на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години" на основание чл. 42з, във вр. с чл. 11, т. 5 ЗЧРБ. В производството пред първоинстанционния съд са събрани всички относими за изясняване на фактите по спора доказателства За да отхвърли жалбата срещу цитираната заповед, Административният съд - Русе е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Заповедта е мотивирана, като подробните съображения за прилагането на ПАМ се съдържат в обстоятелствата, изложени в приложения рапорт и предложение № 20419 от 28.09.2009 г. Фактическите обстоятелства не са оспорени в процеса и кореспондират на посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В тази връзка несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че не е доказано фактическото основание за издаване на заповедта. Съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда досежно приложението на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция намира, че решаващият съд е установил релевантните за приложението на правната норма факти и съответно на тях е преценил, че същите са осъществени. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Установените и неоспорени обстоятелства са подведени към хипотезите на цитираната като основание за издаване на оспорената заповед правна норма. При постановяване на принудителната административна мярка органът е действал в условията на обвързана компетентност със задължение да издаде акт с конкретно съдържание, при констатация на фактите. Като е приел атакувания административен акт за законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор, разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд