Решение № 7605 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2009 г.

Решение № 7605 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Лиляна Мърхова - пълномощник на кмета на община Лесичово, против решение № 18 от 17.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1149 по описа за 2004 г. на Окръжния съд - Пазарджик. С обжалваното решение е отменена заповед № 63 от 3.06.2004 г. на кмета на община Лесичово, издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като общината е осъдена да заплати направените разноски на жалбоподателите в размер на 60 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . За обосноваване на доводите са направени твърдения, че издадена заповед от кмета е мотивирана, защото е посочено правното основание за издаването й. На следващо място се твърди, че жалбоподателите - отстранените лица за частта от имота, не са се легитимирали като негови собственици, поради което за тях не е съществувал правен интерес от оспорването. Съдебното производство е следвало да бъде прекратено на това основание. Ответниците по жалбата Райчо Спасов Райков и Спас Райков Райков, чрез адвокат-пълномощника си Велчев, вземат становище за неоснователност на жалбата. Представят писмен договор, като молят, решението на съда да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Еленка Стоилова Александрова, чрез назначения й служебен защитник адвокат Гидакис, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. По делото са постъпили писмени бележки от адвокатите - пълномощници на Васил Иванов Александров и Светослав Иванов Александров - заинтересовани страни, в които се съдържат становища за неоснователност на касационната жалба. По изложените в тях съображения се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед са правилни. В нея не е посочено коя част от имот, целият от 2. 443 дка, с възстановено право на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, се изземва. Къде се намира тя в целия имот, като от приложените доказателства е установено, че процесния имот граничи с имот № 388, който попада в регулация, защото за него е отреден УПИ IV-388, кв. 1. Не е установено, дали частта от имота в регулация не влиза част от имот № 387 и за тази част да се твърди, че се ползва без правно основание. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Окръжният съд - Пазарджик е бил сезиран с жалба от Райчо Спасов Райков и Спас Райков Райков, подадена при условията на субективно съединяване, против заповед № 63 от 3.06.2004 г. на кмета на община Лесичово, Пазарджишка област, с която е наредено, на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и на основание протокол № 1 от 4.05.2004 г. на назначената с негова заповед комисия, изземването на част от имот № 007387, собственост на наследниците на Благо Ст. Вучков в местността "Пясъка", по плана за земеразделяне на с. Щърково, от наследниците на Спас Райков Кацаров., които го ползват без правно основание. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната и пасивна легитимация на страните, включително и на заинтересованите лица, които са конституирани като страни в производството. От приложеното решение № 00700 от 14.11.1997 г на бившата Общинска служба по "Земеделие и гори" - Септември е прието за установено, че на наследниците на Благо Стефанов Вучков е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху два имота, като вторият от тях е нива от 2. 443 дка, пета категория, находяща се в местността "Пясъка", представляваща имот № 007387 по картата на землището, с описаните в него граници (съседи). От приложения протокол на назначената от кмета комисия е прието за установено, че комисията, като е прегледала документите по жалбата и е присъствала на трасирането на границите на имот № 007387 е констатирала, че наследниците на Спас Райков Кацаров, за който е определен УПИ IV 388 в кв. 1 по плана на с. Щърково, владеят неправомерно част от имот № 007387 в местността "Пясъка", възстановен с решение № 00700 на наследниците на Благо Стефанов Вучков. При тези данни комисията е взела решение да предложи на кмета на общината да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ . Кметът на общината е възприел решението на комисията и е издал заповедта. Така установените обстоятелства, съдът е съпоставил и с приложената към решението на общинската служба по земеделие скица, в която имот № 388 е описан като съседен на имот № 387, но за него е записано, че е общински, не е заявен. В същото време в протокола на комисията, назначена от кмета на общината е записано, че имот 388, за който е отреден УПИ IV-388 в кв. 1 е собственост на наследниците на Спас Кацаров. При тези противоречиви факти, съдът е приел, че кметът като е издал заповедта си е нарушил чл. 11 и чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.), защото не са изложени изяснени фактически основания за издаването на заповедта, които да сочат на точно определяне коя част от имота се ползва без правно основание, за да се отстранят от нея неправомерно ползващите я. При констатиране на допуснатите нарушения от административния орган и при невъзможността за съда да установи фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването на заповедта, съдът е направил извод, че тя е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, установени в отменения ЗАП и като незаконосъобразна я е отменил. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени съдопроизводствени правила е неоснователен. По делото няма никакви данни относно това, че кметът на общината преди да издаде заповедта е изяснил фактите по случая. Дори назначената от него комисия, която е вписала в протокола си, че е присъствала на трасирането на границите на имот № 007387, не е приложила протокола. Кметът не е изпълнил служебното си задължение, вменено му с чл. 11, ал. 1 ЗАП (отм.) да изясни фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая. Между приложените доказателства и протокола на комисията съществува противоречие относно собствеността на имот № 388, записан като граница или съседен имот на възстановения с решението № 007387. Не е ясно дали имот, представляващ УПИ IV-388 е съседен на № 387 и ако е съседен дали неговите собственици не ползват без правно основание и № 387, и каква реална част се ползва. Вероятно имот 387 е на границата на урбанизираната територия на селото, но това не е изяснено от административния орган. Не е останало изяснено и кой е собственикът на имот № 388, дали е възстановен на физически лица или е останал за стопанисване от общината, като незаявен. Този пропуск на административния орган неоснователно се вменява с касационната жалба като допуснато от съда нарушение на съществени съдопроизводствени правила. На следващо място самата заповед както е издадена е неизпълнима, защото в нея е вписано че се изземва "част" от имот, но не е определена тази реална част, включително и с протокола на комисията. В коя част от цялата нива с площ повече от 2 дка се намира частта, ползвана без правно основание, не може да бъде установено. Тези пороци на заповедта правилно са възприети от съда като нарушение на чл. 11 и чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.), поради което съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, без да е нарушил съществени съдопроизводствени правила, което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение