Решение № 8006 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16579/2011 г.

Решение № 8006 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16579/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Русе против решение № 45 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 431/2011 г. на Административен съд Русе. Касаторът твърди, че решението е неправилно тъй като съдът в нарушение на материално-правни норми на ЗОбС, чл. 46, ал. 1, т. 9 е извел извод за липса на основанията за прекратяване на наемното правоотношение за процесния имот. Иска отменяване на решението и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответната страна - Маша Иванова Славова, чрез пълномощника си Иванка Йосифова Николова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и съобразно закона. Не е спорно, че с ответницата Славова има валидно сключен наемен договор за процесното жилище, ап. 13, в бл. 47, вх. 1, ет. 5 находящ се в гр. Русе, жк "Дружба-3" и домакинството й се състои от нея и дама синове. За прекратяване на наемното правоотношение издателят на акта се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 7 от наредба № 6 на Общинския съвет, но фактическите обстоятелства на цитираните норми не са били установени. Славова е заплащала наемната цена за имота и консумативите за него, жилището е било ползвано по предназначение. Отсъствието на Славова от страната, поради необходимостта да осигури прехраната си, както и на единият й син /излежаващ присъда/ е било временно. Останало недоказано е обстоятелството, че общинският имот е бил оставен от обитателите необитаем за повече от три месеца. Обосновано решаващият съд е приел, че не са били налице фактическите обстоятелства визирани в сочените в заповедта правни норми за прекратяване на наемното правоотношение. Решението е постановено при съобразени процесуални и материалноправни норми, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,