Решение № 7386 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2013 г.

Решение № 7386 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Костенец, подадена чрез председателя Йордан Здравков срещу решение № 1066 от 21.12.2012 г., постановено от Административен съд София област по адм. дело № 776/2012 г. по описа на съда, с което е прогласена нищожността на решение № 38 по протокол № 6/14.06.2007 г. на Общински съвет град Костенец. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) необоснованост и постановено в нарушение на процесуалните правила- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на решението на Общински съвет - Костенец. Ответникът по касационната жалби - Софийска окръжна прокуратура не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Езерото Желязкови" ООД, редовно призована не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на Общински съвет - Костенец е взето извън рамките на материалната му компетентност, поради което е нищожно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административния съд София област се е развило по протест на прокурор в Софийска окръжна прокуратура против цитираното решение на Общинския съвет - Костенец, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил и е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че с протестираното решение № 38, по протокол № 6/14.06.2007 г. от заседание на Общинския съвет - Костенец, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, § 4, ал. 1 от ЗСН, във вр. с чл. 14, ал. 7 от ЗОС, е дадено съгласие да бъдат отдадени под наем, чрез търг по реда на НПУРОИ и при цени, определени съгласно Наредбата за базисните цени при отдаване под наем на общинско имущество, язовири, общинска собственост. Възложено е на кмета на общината да организира търговете за отдаване под наем при условията на НПУРОИ при проявен интерес. На основание на процесното решение и проведен публичен търг е сключен договор за наем на язовирите с "Езерото Желязкови" ООД. Договорът е сключен за срок от пет години. За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение не е налице. Съдът е посочил и по делото не се спори, че имотите са публична общинска собственост. Предвид този и статут и разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти, публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването и на концесия. Закона за водите е специален закон, който предвижда реда за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. В чл. 11, ал. 1 от ЗОС е предвидено отдаването под наем на подобни обекти, само когато в специален закон е предвидено това, какъвто не е процесният случай. Поради това по отношение на тези обекти са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Имотът не може да бъде отдаден под наем по реда на ЗОС. Съдът е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, посочена като правно основание за издаване на акта на Общинския съвет, като е приел, че текста изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Следвало е да решението за отдаване под наем да стане по реда на Закона за концесиите, тъй като се той се явява специален по отношение на ЗОС. По тези съображения административният съд е приел, че оспореното решение на Общинския съвет - Костенец е издадено при липса на законова материална компетентност и е нищожно. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението в касационната жалба на Общински съвет - Костенец за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесните обекти са публична общинска собственост - приложено е като доказателство АПОС, което имат удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Не са налице и доказателства тези обекти да попадат в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Видно от решението на общинския съвет и договорите за наем е, че язовирите се използват за водостопанска дейност, а не за напояване. Освен това, § 4 е съобразен с чл. 12, ал. 4 ЗОС, във вр. с чл. 14, ал. 7 от с. з. След изменението в ДВ, бр. 15, 2011 г. на горната разпоредба, ограниченията за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост е отпаднало, но решението на общинския съвет е взето през 2007 г. и следователно е трябвало да стане по стария ред. Правилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В чл. 19 от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 34/2001 г.) са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 (с комплексен и значим характер) и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото такива доказателства по делото няма нито пред първата инстанция, нито са представени в касационното производство. В този смисъл позоваването на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) е неотносимо и възражението в касационната жалба на Общински съвет Костенец е неоснователно. Самото решение на Общинския съвет - Костенец е основано на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, а не на текстове от Закона за сдружения за напояване. Няма данни процесните язовира да са били предназначени за напояване, за да е била длъжна общината по § 3 от ПЗР на ЗСН да предаде владението им на сдружения за напояване. Няма и данни за постъпило искане по ал. 3 на § 3. Всъщност няма никакви доказателства за образуване на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 от закона са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението). Те са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. В случая наемателят е дружество регистрирано по Търговския закон, няма доказателства това търговско дружество да е чл. на сдружение за напояване и е без значение дали имотите са били в имуществото на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка неприложим за конкретния казус се явява и § 4 от ПЗР на ЗСН. В случая е допуснато такова съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на постановения административен акт, до който извод е достигнал и първоинстанционният административен съд. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е и нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.