Решение № 1847 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2011 г.

Решение № 1847 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт З. Захариева против решение № 375/28.01.2011 г. на Административен съд София - град, II-ро отделение, 24 състав, постановено по адм. д. № 5205 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на Петър Ангелов Петров от гр. Враца акт за установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/13531 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като незаконосъобразен. В полза на Петър Петров са присъдени разноски в размер на 1174 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че целта на мотивите е да се даде възможност на адресата на акта да разбере какви са били съображенията на издателя на акта, тоест в случая не е възпрепятствано правото на адресата на акта да се защити. Основната на акта са констатациите, съдържащи се в контролните листи, застъпени и в АУПДВ. Установеното плащане без основание е правното основание за издаване на акта, като е налице и негово фактическо обосноваване. Показанията на свидетеля Емил Нинов са снети при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, защото не е открито нарочно производство по оспорване на документите във връзка с чието съдържание са дадени показания от Нинов. Разпоредбата на чл. 59 АПК е неотносима към разглежданата хипотеза. Разпоредбата на чл. 28, § 2 от Регламента има предвид предоставяне на възможност за подписване на доклада, в която връзка е представено писмо, придружено с обратна разписка. В нея е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес, тоест вероятно става въпрос за негово умишлено поведение така, че да не получи констатираните резултати. Следва да се даде приоритет на принципите, заложени в Преамбюла на общия Регламент (ЕО) № 1782/03 г. на Съвета от 29.09.2003 г. за необходимостта за гарантиране, че финансирането на Общата селскостопанска политика отговаря на условията за финансиране (пар. 1). Касаторът е пледирал чрез юрисконсулт Захариева за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Петър Ангелов Петров я е оспорил чрез адв. Вл. Чернев от АК - Враца с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, допустимостта, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Във връзка със срочността на жалбата, в касационното производство е представена разписка за изпращане и получаване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП е подал Общо заявление за плащания на площ за 2008 г. с УИН 06/290508/14923 за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, по Схемата на национални доплащания и по плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските. От приложената таблица става ясно, че Петров е заявил за подпомагане парцел с площ от 65,07 хектара, БЗС в землището на с. Власатица с идентификатор № 11555 - 5 - 7 и със заявена култура "площи с угари". Приета е карта на БЗС, в която е посочен и начинът на трайно ползване на парцела - "обработваеми земи". На Петров на 20.12.2008 г. са извършени две плащания, на основание субсидии 6512291869, съответно по 8320,51 лв. и 11527,83 лева, с код СЕБРА (л. 86). Със заповед № РД-09-53/21.01.2009 г. министърът на земеделието и храните е наредил да се извършат бързи проверки на място на всички площи, заявени за подпомагане през 2008 г. като пасища, мери и ливади, а така също и на всички непроверени през 2008 г. площи, заявени във физически блокове - неземеделски площи или във физически блокове - земеделски площи, за които стойността на флаг "Степен на неподходяща за подпомагане площ" е 100 %. Като част от основанията за издаване на заповедта са посочени Регламент /ЕС/ № 1782/03 г., Регламент /ЕК/ № 796/04 г. и констатациите на одитните мисии на ЕК и Сметната палата на ЕС. По преписката са приложени заповед № 99185/02.02.2009 г. за извършване проверка на място на жалбоподателя, както и контролен лист от извършена проверка на 05.02.09 г., неподписан и невръчен на жалбоподателя. На 15.06.09 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал спрямо Петров АУПДВ № 01-6500/13531, като вземането по него представлява недължимо платена сума във връзка с подадено от лицето заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН 06/290508/14923 в размер на 19 848,34 лева. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. В мотивите на акта е посочено, че във връзка със заповед № РД-09-53/21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните е била извършена извънредна проверка по заявлението на Петров, тъй като заявените от лицето площи попадат в обхвата на цитираната заповед. Съдът е разпитал като свидетел Емил Нинов, с чиито показания се установява, че на жалбоподателя през м. 09.2007 г. е отдадена с договор под наем земя с площ от 650 дка в с. Власатица, местността "Изворски дом", масив № 40, за срок от една година. Свидетелят е обяснил пред съда, че през 2008 г. имотът е бил дискован и изоран от Петров, като през есента на същата година лицето е извършило предсеитба. При така установените факти административният съд е формулирал изводи, че актът е издаден от компетентен орган, в който аспект съдът е обсъдил приложението на чл. 20а, ал. 1 и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП. Административният акт обаче е постановен в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона - чл. 1 и чл. 2 ЗПЗП. Прието е също така, че в АУПДВ липсват мотиви относно правното и фактическо основание за неговото постановяване. Настоящата касационна инстанция счита, че решението е правилно като краен резултат, но със следните допълващи мотиви: Режимът на земите под угар и допустимостта на плащанията за тях са уредени в Регламент (EО) № 1782/03 г. на Съвета от 29.09.2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика в глава 4, раздел 2 - "Права за земи под угар". В чл. 56 на цитирания Регламент е записано, че оставената под угар земя не се използва за селскостопански цели. Цитираната уредба налага извода, че плащанията за земи под угар са под различен режим от плащанията за единно подпомагане на площ за обработваема земя. В разглеждания смисъл е решението от 02.12.2010 г. по дело С - 153/09 г. на СЕС. Видно е по настоящото дело, че процесните земи под угар са посочени като обработваеми земи в скиците на ОбСЗ, приложени на л. 16, съобразно чл. 54, § 2 от Регламента. Според текста "земя под угар" е обработваема и за нея е платено подпомагане като за земя от код 1 към 20.12.2008 г. На основание чл. 73, § 1 от Регламент (EО) № 796/04 г. на Комисията от 02.04.2004 г., CELEX НОМЕР 32004R0796, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява главницата ведно с лихвите. Задължението по § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако тя не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗПЗП използваната земеделска площ по ал. 1 включва обработваема земя, постоянните пасища, трайните насаждения и семейните градини независимо дали се използват за производство на земеделска продукция. Министърът на земеделието и храните определя с наредба общи и регионални критерии за постоянни пасища, които са допустими за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. Парцелът от 650 дка е класифициран от общинската служба по земеделие в скицата като обработваема земя, представляваща допустима площ за подпомагане. Спрямо земеделския производител не е установено по разумен път дали плащането е извършено правилно или при допуснати пропуски от административния орган. Доказано е по делото, че плащанията са осъществени на 20.12.2008 г., докато оспореният АУПДВ е съобщен на Петров на 30.06.2010 г., тоест след изтичане на едногодишния срок от плащането. Виж в същия смисъл, приетото от ВАС, I о. в негово решение № 16934/20.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3949/11 г. При съобразяване разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 и 2 от Регламент (EО) № 796/04 г. на Комисията от 21.04.2004 г., се налага изводът, че административният орган не е следвало да издава АУПДВ. Процесният акт в случая е издаден в нарушение на цитираните норми, поради което съдът законосъобразно го е отменил като краен резултат. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени направените от него разноски за тази инстанция в размер на 1 440 лева. Водим от гореизложеното и в посочения смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение