Решение № 9021 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16556/2013 г.

Решение № 9021 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16556/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] градище, общ. К., чрез адвокат А. Д., срещу решение № 6399 от 23.10.2013 г. по адм. д. № 1041/2013 година на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и затова следва да бъде отменено с произнасяне по същество и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" с писмено становище, чрез юрисконсулт М. С., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, в производството по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 8/2008 г.), административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 03-РД/2622 от 28.09.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, като неоснователна. Присъдени са разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съдът е счел за верен изводът на административния орган, който в оспорената заповед се е позовал на чл. 4, ал. 7 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) като правно основание за издаването й, въз основа на което е приел недопустимост на финансово подпомагане. Решението е правилно. По делото са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат приповтаряни. За да се осъществи исканото финансиране, едно от условията по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, визирани в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8/2008 г., е максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР (2007 – 2013 г.) да не надвишава размера по ал. 2 за кандидатите и/или ползвателите, които са предприятия - партньори и/или свързани предприятия по смисъла на ЗМСП, като размера по ал. 2 е 1 500 000 евро. По делото безспорно е установено, че към датата на постановяване на оспорената заповед, несъответствието на подаденото заявление от страна на [фирма] с изискването на чл. 8, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. е било налице. Именно при повторното разглеждане на заявлението, административният орган е извършил проверка за наличие на свързани предприятия, поради и което на основание чл. 4, ал. 7 от ЗМСП е приета недопустимост на финансово подпомагане. В гореспоменатата наредба е посочено, че предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5, се смятат за свързани предприятия. Правилно административният съд е посочил, че по време на проверката административният орган е установил, че [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] се явяват свързани предприятия, по смисъла на чл. 4, ал. 7 ЗМПС, чрез [фирма], като по конкретно в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 4, ал. 5, т. 1 от ЗМСП, а именно: едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие. Именно поради това законосъобразно е прието, че максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР по проекта на касационния жалбоподател, заедно с общите допустими разходи по проекта на свързаните с него предприятия, възлиза на 2 933 700 лв., които вече са били одобрени и частично платени, от което следва извод, че за това дружество и свързаните с него предприятия са одобрени максималният размер на общите допустими разходи. Изложените в касационната жалба доводи се приповтарят тези от първоинстанционната жалба, които вече са били предмет на обсъждане от административният съд, който е извел верни правни изводи. Това се отнася и за твърдяната от [фирма] недопустимост при повторното разглеждане на Заявлението за подпомагане, въз основа на влязло в сила съдебно решение, административният орган да въвежда нови основания за отказ за финансиране. Като е отхвърлил оспорването на посочените основания, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва [фирма] да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева в полза на Държавен фонд „Земеделие”. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,