Решение № 9861 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2017 г.
ВАСV отделение26.06.2019 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по искането за отмяна на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, на основание чл. 239, т. 5, предл. 2-ро АПК, влязлото в сила решение № 17 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2016 г. Административен съд - Плевен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Административен съд - Плевен, от друг състав от, от фазата на първото заседание по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9861 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадено от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните искане за отмяна на влязлото в сила решение № 17 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2016 г. на Административен съд - Плевен, на основание чл. 239, т. 5 АПК. Ответникът по искането за отмяна - Е. Цанова, чрез пълномощника си изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, приема следното: Производството пред Административен съд - Плевен по адм. дело № 613/2018 г. е образувано по жалба на Е. Цанова против заповед № НК-5/04.04.2016 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл., й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността - главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция за безопасност на храните - Плевен. С определение № 759 от 26.07.2016 г. по адм. дело № 613/2016 г. Административен съд - Плевен е конституирал като страни по спора оспорващата Е. Цанова и ответник - изпълнителния директор на БАБХ. Определението е съобщено на страните, като ответникът е получил надлежно същото на 1.08.2016 г. Изпълнителният директор на БАБХ е упълномощил адвокат С. Младенов да представлява Българска агенция по безопасност на храните по адм. дело № 613/2016 г. пред Административен съд - Плевен, до окончателното му приключване, както и с правото да получава всички призовки, съобщения и книжа по делото. В хода на съдебното производство съдът е приел за редовно упълномощаването на адвокат Младенов, който е участвал в процесуалните действия като процесуален представител на конституирания ответник по спора - изпълнителния директор на БАБХ. С решение № 17 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2016 г. Административен съд - Плевен е отменил оспорената заповед № НК-5/04.04.2016 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. Съобщението за решението е адресирано до изпълнителния директор на агенцията и е получено на 28.09.2017 г. от адвокат Младенов. Срещу отменителното решение на Административен съд - Плевен, адвокат Младенов е подал касационна жалба от името на Българска агенция за безопасност на храните, по която е образувано адм. дело № 3092/2017 г. по описа на Върховния административен съд. С определение от 14.06.2017 г. по адм. дело 3092/2017 г., Върховният административен съд, състав на пето отделение, е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради подаването й от ненадлежна страна. В определението е посочено, че касационната жалба е подписана от адв. С. Младенов, който се легитимира като пълномощник на Агенцията с пълномощно от 31.08.2016 г., намиращо се на лист 200 от първоинстанционното дело. В съдебно заседание се е явил адвокат О. Лазаров, който е преупълномощен и в този смисъл е процесуален представител също на Агенцията. Съдът е приел, че касационна жалба е редовна, тъй като е в срок и от нейното съдържание е ясно кой е подателят на същата, подписана е от лице, което има представителна власт за Българска агенция по безопасност на храните като юридическо лице. При това положение, касационният състав е намерил, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена от лице, което не е било страна по делото пред първоинстанционния съд и спрямо която да е постановено неблагоприятно съдебно решение. Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. При тези съображения съдът е оставил касационната жалба без разглеждане и прекратил съдебното производство, на основание чл. 215, т. 1 АПК. С частна жалба, подадена от адвокат Лазаров от името на изпълнителния директор на БАБХ, прекратителното определение на тричленния състав е било оспорено пред петчленен състав на Върховния административен съд. С определение № 11042 от 21.09.2017 г. по адм. дело № 9572/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е оставено в сила определение от 14.06.2017 г. по адм. дело 3092/2017 г. на Върховният административен съд, пето отделение. В определението на петчленния състав е посочено, че подписалият частната жалба адв. Лазаров е преупълномощен от адв. Младенов, който съгласно представено пълномощно представлява само агенцията като юридическо лице, но не и нейния изпълнителен директор. Изтъкнал е, че правосубектността на БАБХ като юридическото лице е различна от тази на изпълнителния директор в качеството му на административен орган. Обстоятелството, че изпълнителният директор на БАБХ ръководи и представлява агенцията не променя горните изводи. Този орган не е посочен като касационен жалбоподател, а представеното по делото пълномощно легитимира адвокатът, подписал касационната жалба, с право да представлява агенцията, но не и нейния изпълнителен директор. При тези съображения е приел за правилни и обосновани изводите на тричленния състав, че подателят на касационната жалба не е страна в производството пред първоинстанционния съд, в което като ответник, съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, е конституиран изпълнителният директор на БАБХ. Поради това е приел за правилен извода на тричленния състав, че агенцията не разполага с процесуалното право да атакува постановения съдебен акт. Петчленният състав е обсъдил и останалите доводи и възражения на частния жалбоподател и е приел за неоснователни доводите, свързани с нередовно уведомяване на страната, т. к. решението по делото е съобщено на изпълнителния директор на БАБХ, който е и надлежна страна в първоинстанционното производство. Обстоятелството, че адв. Младенов, който е приел съобщението, се легитимира като пълномощник на административния орган, без да е такъв, е въпрос на вътрешни отношения и не опорочава връчването. С обявяване на определение № 11042 от 21.09.2017 г. по адм. дело № 9572/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, решение № 17 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2016 г. Административен съд - Плевен е влязло в сила, т. е. считано от 21.09.2017 година. Изпълнителният директор на БАБХ поддържа в искането си за отмяна на решение № 17 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2016 г. Административен съд - Плевен, че с оглед решаващите мотиви на тричленния и петчленен състав на Върховния административен съд, е ненадлежно представляван в съдебното производство пред Административен съд - Плевен. Счита, че след като адвокат Младенов не е имал пълномощно да го представлява в качеството на изпълнителен директор на агенцията, няма основание да се приеме, че е редовно уведомен за неблагоприятното за него като страна по адм. дело № 613/2016 г. решение на Административен съд - Плевен. С оглед на тези съображения, изпълнителният директор на БАБХ иска на основание чл. 239, т. 5 АПК да се отмени решение № 17 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2016 г. Административен съд - Плевен. Ответната страна по искането за отмяна излага доводи, че искателят сам се е поставил в неблагоприятно процесуално положение и не може да претендира да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поддържа, че отменителното решение на административния съд е съобщено на изпълнителния директор на БАБХ в качеството му на ответна страна по оспорването, а обстоятелството, че адвокат Младенов, който е приел съобщението, се легитимира като пълномощник на административния орган, без да е такъв, е въпрос на вътрешни доверителни отношения между тях и не опорочава връчването. Поради това намира, че не е налице визираното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на решението на Административен съд- Плевен, с което е отменена обжалваната от нея заповед. По допустимостта на искането за отмяна: Съгласно чл. 238, ал. 1 АПК, право да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая изпълнителният директор на БАБХ е конституиран като ответна страна в производството по адм. дело № 613/2016 г. на Административен съд - Плевен. Делото е приключило с влязло в сила решение № 17/19.01.2017 г., с което е отменена оспорената уволнителна заповед на изпълнителния директор на БАБХ, издадена в качеството му на орган по назначаването. Ето защо, искането е подадено от надлежна страна, за която решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК, с доводи за нарушаване на процесуалните права на страната в хода на съдебното производство по адм. дело № 613/2016 г. на Административен съд - Плевен поради ненадлежно представителство. Съгласно чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 30/2006 г., отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане в сила на решението. В хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за решението. В съдебната практика се приема, че ако узнаването на решението е преди влизането му в сила, тримесечният срок започва да тече от този момент, т. к. молбата за отмяна може да се подаде срещу влязло в сила решение като извънинстанционно средство за контрол на влезлите в сила решения. Изпълнителният директор на БАБХ е подал искането за отмяна на влязлото в сила решение на АС - Плевен на 21.09.2017 г., на основание чл. 239, т. 5 АПК, чрез Административен съд - Плевен и същото е с вх. № 3715/11.10.2017 г., от което обстоятелство следва, че е допустимо като подадено от надлежна страна и при спазване на сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, в редакцията преди изм., обн., ДВ, бр. 77/2018 година. Разгледано по същество, искането за отмяна е основателно, по следните съображения: В чл. 239, т. 5 АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия казус отмяната на влязлото в сила решение се иска поради това, че изпълнителният директор на БАБХ не е бил надлежно представляван в производството пред административния съд - чл. 239, т. 5, предл. 2-ро АПК. От данните по делото се установява, че адвокат Младенов се е легитимирал пред административния съд с пълномощно, с което е упълномощен да представлява Българска агенция за безопасност на храните. В пълномощното липсва упълномощаване адвокат Младенов да представлява изпълнителния директор на агенция, независимо че е издадено от същия. Съдът, при правилно конституирани страни по делото, не е констатирал липсата на представителна власт на упълномощения адвокат за надлежната ответна страна - изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните и съответно, че представляващият действа без надлежно учредена представителна власт. При това положение, съдебното производство пред административния съд е проведено при нарушаване на процесуалните правила относно представителството на страните, което е довело до нарушаване правото на защита по делото на ответната страна. Неоснователни са доводите на ответната страна по искането за отмяна във връзка с причините за нередовното представителство на административния орган. Обстоятелството, че пълномощното е издадено от изпълнителния директор, който, вместо да упълномощи адвокат Младенов да го представлява в качеството на ответник в процеса, е дал пълномощно за юридическото лице, което представлява, не освобождава съда от задължението да констатира нередовното представителство и не допусне до участие ненадлежно упълномощен представител на съответната страна. Вместо да установи липсата на представителство за ответника и предприеме действия по даване указание на страната за отстраняване на нередовността, съдът е провел съдебноадминистративното производство и е постановил крайния съдебен акт при участието на ненадлежно упълномощен представител за ответника. Действително, правните действия, извършени от представителя без представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания, при което те пораждат юридическо действие с обратна сила. Законът не определя преклузивен срок, в който страната може да валидира действията на представителя без представителна власт до момента, в който съдът констатира нередовността и даде указания за отстраняването й, или, както в обсъждания случай – до влизане в сила на съдебния акт. С влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, възможността да се потвърдят процесуалните действия на пълномощника е преклудирана. Извършените процесуални действия от адвокат Младенов от името на изпълнителния директор не са потвърдени и не могат да го обвържат. Това обстоятелство обуславя извод, че е налице фактическият състав по чл. 239, т. 5, предл. 2-ро АПК за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд - Плевен. Предвид изложеното, искането за отмяна е основателно, влязлото в сила решение № 17/19.01.2017 г. по адм. дело № 613/2017 г. на Административен съд - Плевен следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на първото заседание по делото. При новото разглеждане на делото, с оглед изхода му, съдът следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,