Решение № 11620 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2009 г.

Решение № 11620 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Николинка Николова Стойкова, Маша Йотева Вълова, Цветелина Василева Ангелова, Стаменка Михайлова Русинова, Павлина Тодорова Василева, Ронка Тодорова Василева, Илия Тодоров Василев, Любен Борисов Василев и Георги Борисов Василев против решение от 12.12.2008 г. на Софийски градски съд, III Б състав по адм. дело № 04082/2006 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД - 09 - 484/08.08.2006 г. на Кмета на район Надежда, Столична община. Поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му с последиците от това. Поддържа се необоснованост на извода на съда, че има застрояване със сгради в имота, тъй като са самосрутващи се, изоставени, строителството е без строителни книжа и не отговарят на изискванията по § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Ответникът, Кметът на район Надежда Столична община чрез юрисконсулт Георгиева поддържа становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. По делото няма доказателства които по безспорен начин да установяват, че процесните панелни постройки представляват реализирано строителство, че имат някакво предназначение или че са обекти на основно или допълващо застрояване на терена и за тях няма предвидено ЗП като в обжалваната част липсва графична част по отношение на градоустройственото застрояване. Единственият аргумент по отношение характера на постройките е приложеното удостоверение, което не кореспондира с доказателствата и установената фактическа обстановка и съдът като е аргументирал правни изводи в обратна посока е нарушил материалния закон и в тази част решението му е незаконосъобразно. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповед № РД - 09 - 484/08.08.2006 г. на Кмета на район Надежда Столична община с която е одобрено решение № 24 по протокол № 5/19.06.2006 г. на район Надежда за определяне застроената част от имот № 10040, к. л. № 87, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г. попадащ в НПЗ "Илиянци - запад", кв. 7, УПИ - IV, комбинат Арома и определено, че няма свободни от застрояване площи. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта по съображения, че имота не се ползва от години, постройките се срутват и са незаконни. Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата по делото и заключения на съдебно техническа експертиза е установил, че целият имот с площ от 4392 кв. м. е изцяло застроен като попада с площ от 1512 кв. м в улица, 40 кв. м. са в терен на Арома и част от 2840 кв. м. по букви АБВГДЕ по скицата от заключението са изградени панелни сгради които са неизползваеми. Установено е, че мероприятията са реализирани, въпреки че към момента постройките се рушат и не се използват. При установеното от фактическа страна е прието, че в имота има реализирано застрояване според дефиницията на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и е изведен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена като такава. Решението е правилно. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно по отношение на производството по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ в което Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. В случаите по ал. 1 се възстановяват правата на собствениците в хипотезите на чл. 11, ал. 2, т. 1 - 3, като застроената част по т. 2 и 3 се определя служебно от техническата служба на общината, чието решение се одобрява със заповед, каквато е процесната, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Определянето на застроената площ, респективно свободната е необходимо за преценка в реституционното производство по чл. 11, ал. 1 пред ОСЗ в което се преценяват дали са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост при хипотезите по чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразяват се правата на трети лица и законността на строителството. Ето защо определянето на фактически застроената площ не е резултат от установяване дали сградите и съоръженията в имота са със строителни книжа, дали към момента се използват по предназначение и представляват ли годни строежи по смисъла на ЗУТ. По делото е установено, че имота попада в терени които според регулационното си отреждане са за улица, комбинат Арома и Промишлено складова база според което отреждане мероприятието е било изпълнено. Констатациите за състоянието на сградите в оцветената в жълто част от скицата и дали те са предвидени по план са извън преценката за застроеност на тази част. При изложените съображения поддържаните доводи в касационната жалба и заключението на прокурора за нарушения на материалния закон и необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е извел правните си изводи въз основа на установените факти, че има извършено строителство в имота според регулационното отреждане на терена, което води до извода, че бившият имот е изцяло застроен. При изложените съображения решението е правилно, тъй като не се установяват касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание, чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение