Решение № 9527 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2012 г.

Решение № 9527 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Делото е образувано по касационна жалба от Димитър Киров - юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет на Република България - гр. София, ул. "Монтивидео" № 21а, като пълномощник на Никола Казаков - председател на ДАБ, против решение № 4487 от 01.08.2012 г. постановено по адм. дело № 6697/2012 г. на Административен съд София - град., с което е отменено по жалба на Мехди Холаги, гражданин на Иран, решение № 446/22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца и статут на бежанец. В жалбата се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба я оспорва и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - град е извършил задълбочен анализ на доказателствата относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и законосъобразно и правилно е отменил решението на председателя на ДАБ в частта му с която се отказва предоставянето на статут на бежанец на чужденеца. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Верен е възприетият от съда извод, че изложените от лицето причини представляват основание за обсъждане приложението на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Мехди Холаги твърди, че е арестуван, поради политическо убеждение и е освободен под гаранция, като е предоставен недвижим имот за тази цел от баща му. В държавата си по произход е бил преследван по причини на политически възгледи. Участвал е в протестите срещу управлението на Иран в гр. Техеран организирани от лидера на "Зеленото движение" Мехди Каруби. Съдът е изследвал тези обстоятелства и е направил правнообоснования извод, като е отменил решението на председателя на ДАБ в тази му част. Решаващия съд е обсъдил и възприел доказателствата обуславящи възможността за приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е за доказано, че търсещият закрила е принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради това, че е приел християнството за своя религия. Факта, че е редовен посетител на Международна Баптиска църква София поставя Холаги в опасност от смъртно наказание с оглед догмите на Шериата, както и възможността от налагането на друго наказание или нечовешко или унизително отношение с оглед приложената по делото призовка от прокуратурата в Ислямска Република Иран. Анализирайки тези доказателства и като съобразил постановеното в мотивите към решение по дело № С-465/2007 год. на СЕО, Голям състав по тълкуването и прилагането чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ ЕО на съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съдът е направил законосъобразния извод за наличието на предпоставките, относно възможността за приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По изложените съображение настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение