Решение № 400 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Кайнарджа срещу решение 514 от 17.05.2024 г. по адм.д. 28/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу Решение 1002-383/09.11.2023 г. на Ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване, определен от Министъра на МОН, съгласно Постановление на МС 157/22 г. и изпълнителен директор на ИА Програма за образование, с което е постановен отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по подадено предложение с рег. BG-RRP-1.011-0008 и наименование Основен ремонт и рехабилитация на сграда с идентификатор 68357.90.273.9 общежитие по КККР на с. Средище по процедура за предоставяне на средства с рег. BG-RRP-1.011 Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че оспорения акт е нищожен, тъй като е налице превратно упражняване на правомощия и несъответствие с целта на закона до степен, в която актът е лишен от разум. Отказ от предоставяне на средства по проектното предложение може да бъде постановен и бенефициерът да бъде лишен от помощта само, когато е безспорно е установено, че е налице основание за отстраняване от участие в процедурата с оглед наличието на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Излага доводи, че в случая липсват и предпоставките на чл. 6, ал.1, т. 1 от ПМС 114/2022 г. във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, които са посочени в решението. Административният орган не обосновал наличието на юридически факти, които да бъдат подведени под тази норма. Счита, че посочените разпоредби се явяват неприложими, доколкото са налице специални правила в ЗОП, уреждащи правилата за мерки за доказване на надежност - чл. 56 от ЗОП. Органът не се мотивирал и не е изложил фактически основания по нито един от четирите фактически състава по чл. 56, ал. 1 от ЗОП, а бланкетно е посочил, че не е предвидена възможност за доказване на надежност в случаите по 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Дори да се приеме, че действителната воля на органа е била да се позове единствено и само на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, тъй като според него в този случай законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност, то остава неясно защо органът е изискал доказателства за извършване на преценка дали по отношение на него са приложими мерките за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Налице е неяснота относно правните основания, посочени в администратвния акт, които са вътрешно противоречиви. Установено е, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, свързани с която и да е от изброените хипотези, а и такива не се твърдят в решението, за разлика от писмото от 18.10.2023 г.. в което е записано: Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, когато са налице основания по чл. 54, ал. 1, имате право да представите доказателства, че сте предприели мерки, които гарантират надеждност на кандидата, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване по чл. 54, ал.1, т. 6 от ЗОП, като в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 6 за тази цел се изисква доказателство, че е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда (в случай, че е приложимо за конкретните установени нарушения). Административният орган не твърди каквито и да е било фактически основания, посочва само, че нарушената от кандидата норма на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, което означавало, че за посоченото нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност. В случая такова нарушаване наличие на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал.. 3 от КТ със сочените правни последици, не е мотивирано от органа, а само е определено като неотстранимо. Излага доводи, че в конкретния случай не е проведена процедура в съответствие с изискванията на чл. 56 ЗОП. Законодателят е предвидил, че участник, за когото са налице основанията по чл. 54, ал. 1 ЗОП има право да предостави доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, като в ЗОП не е регламентирано, че нормата на чл. 56, ал. 1 ЗОП не намира приложение в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, което не е отчетено от управляващия орган. Недопустимо е по тълкувателен път да се извеждат и създават допълнителни ограничения пред участниците, които не са предвидени изрично в ЗОП. В конкретната хипотеза органът незаконосъобразно не е приложил на чл. 56 ЗОП - "Мерки за доказване на надеждност", който текст предоставя на участника правото да представи доказателства, въпреки наличието на основание за отстраняване. АО не провел законово регламентираната процедура за събиране и изследване на доказателства. С писмото си от 18.10.2023 г. е изискал доказателства за предприетите от Община Кайнарджа мерки, които гарантират надеждност в качеството й на кандидат, като според него, в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 6 - за тази цел се изисква доказателство, че е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда, което в последствие е преценил, че е неотносимо.