Решение № 208 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2015 г.

ВАСVI отделение08.01.2016 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470/3.04.2015 г. по адм. дело № 21/2015 г. на Административен съд - Благоевград. ОТХВЪРЛЯ искането на Георги Стойчев Христов, от с. Поленица, област Благоевград за присъждане на разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 208 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Благоевград против решение № 470/3.04.2015 г. по адм. дело № 21/2015 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Георги Стойчев Христов, от с. Поленица, област Благоевград изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки чрез адв. Стефка Георгиева от Софийска адвокатска колегия. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 470/3.04.2015 г. по адм. дело № 21/2015 г. Административен съд - Благоевград е отменил решение № РП - 11/27.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и е върнал административната преписка за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакувания административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че трудът на Георги Стойчев Христов за периода 1.06.1982 г. - 31.07.1995 г. следва да се зачете от втора категория, кредитирайки с доверие приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, с което е обосновал наличието на материалноправните основания на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно по своя резултат, но Върховният административен съд не споделя мотивите, по които е постановено връщането за издаване на нов акт от административния орган и указанията по прилагане на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че със заявление, с вх. № МП-13600 от 24.09.2013 г. до ТП на НОИ - Благоевград, Георги Христов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5512130100/ПР-746/ от 11.11.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Благоевград е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че не са налице условията на чл. 68, ал. 1 от КСО, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не е наличен осигурителен стаж от 15 години, придобит при условията на втора категория труд. Пенсионните органи са приели, че Христов има осигурителен стаж от втора категория труд 05 години 04 месеца и 09 дни, а от трета категория труд 33 години 10 месеца и 26 дни, като общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 40 години 07 месеца и 07 дни. Спорен между страните е трудът, полаган на длъжността "шофьор помощно стопанство" в БКС гр. Сандански, с правоприемници "Стройкомтранс" ЕООД, гр. Сандански и "Бетон" ЕООД, гр. Сандански през периода 1.06.1982 г. - 31.07.1995 г., с обща продължителност 13 години 2 месеца и 0 дни. С решение № 1070/20.06.2014 г. по адм. дело № 279/2014 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Георги Стойчев Христов срещу решение № РП - 11/27.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 5203070121/9.09.2010 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Благоевград. С решение № 314/12.01.2015 г. по адм. дело № 9937/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил първоинстанционното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Дал е указания на съда с оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 от АПК, да положи усилия за изясняване фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, чрез събиране не само на писмени доказателства, но и на всички такива посочени в разпоредбата на чл. 39 и сл. от АПК. Констатирал е, че събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд. Отбелязал е, че определянето характера на дадена трудова дейност изисква специални знания, поради което само експерт със съответна квалификация може да определи характера на извършената работа. Това по същество означава назначаване на съдебна експертиза, но първоинстанционният съд не е положил усилия за изясняването на този въпрос. А в случая с оглед на събраните противоречиви писмени доказателства за вида и характера на изпълняваната от Георги Христов работа назначаването на такава експертиза е било наложително. Приел е, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Посочил е, че допускането на съдебна експертиза е от съществено значение във връзка с преценката за вида и характера на изпълняваната от Георги Христов работа и е необходима във връзка с относимостта на положения труд към хипотезите на т. 53а от ПКТП (отм.) и т. 63б от ПКТП (отм.). При новото разглеждане на делото дадените указания са изпълнени частично. Останали са неизяснени въпроси, които за важни за предмета на спора. Кредитирани са с доверие недоказани факти. Не е отчетен относим за преценка незаконосъобразността на оспорвания административен акт факт, който обосновава хипотезата на чл. 146, т. 3 АПК, а не чл. 146, т. 4 АПК както е приел административният съд. След като са били анулирани, издадените от осигурителя на Георги Христов удостоверения УП-3 пенсионните органи са съставили констативен протокол № 29/12.03.2014 г., с който обаче не са установили конкретната длъжност, която лицето е заемало през спорния период, както и характера и условията на полагания от него труд като шофьор. Не е изследван вида и товароподемността на МПС, които са ползвани в "Помощното стопанство", което би могло да облекчи предмета на доказване. Не са изследвани фактите, касаещи периода от време, за който има данни, че Христов е работил на бетоновоз с № 43-34, както и техническите данни на това МПС с оглед възможното приложените на т. 53а от ПКТП (отм.). В административната преписка е налично неподписан документ, изхождащ от Георги Стойчев Христов, с който последния уведомява пенсионните органи, че е работил в ""Стройкомтранс" ЕООД в периода 1.01.1981 г. - 12.09.1994 г. като шофьор на "Камаз" - от начало самосвал - 12 тона, след това бетоновоз "Камаз" миксер над 12 тона и циментовоз, лодка, комбиниран с влекач над 20 тона". Това изявление е важно за изясняване на фактите относими към предмета на спора, но то се отличава с непълнота, неавтентичност и недостоверност. Тези характеристики е следвало да отстранят в хода на своята работа, пенсионните органи с помощта на заявителя, чийто интерес е водещ за доказване на спорните обстоятелства. Неподписаният документ сумира в периода 1.06.1982 г. - 31.07.1995 г. полаган труд като шофьор на четири МПС без да се диференцират периодите за всяко едно от тях, както и техническите характеристики на автомобилите с оглед приложението на т. 53а ПКТП (отм.). В това се състои неговата непълнота. Същото е неподписано и в това се изразява неговата неавтентичност. Не изяснява важните за спора обстоятелства и прикрива факта на работа в чужбина през периода м. 03.1983 г. - м. 12.1984 г., което опровергава твърдените с него обстоятелства. Важен за процесния стаж е и факта на защитената от Христов категория DE, което е станало през 5.04.1985 г., но той не е анализиран от пенсионните органи и не е доразвит с други косвени доказателства за доказване на заявените от лицето права. Посочените важни за решаването на спора въпроси са останали в страни от вниманието на назначената при новото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза. Същата е направила опит да изясни важните факти, но е реализирала част от експертните знания по процесуално недопустим начин. Вещото лице няма правомощия да разпитва свидетели при изготвянето на своето заключение. Недопустимо е то да установява техническите данни на автобетоносмесител "Камаз" БЛ 43-34 ТВ чрез "разговор с специалист по транспорта - Димитър Николов Малков - началник на "бетоново стопанство"". Всички тези пропуски в работата на съда и страните налагат извода, че събраните доказателства не следва да се ценят по начина, по който е извършил това административния съд, приемайки, че спорния осигурителен стаж от 13 години 2 месеца и 0 дни е придобит при условията на труд от втора категория. Явно е, че има индиции за полагането на труд от втора категория, но важните за това факти са останали недоказани заради пасивното процесуално поведение и на двете страни. В случай, че не може да докаже своите твърдения с предвидените от АПК и Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж доказателствени средства, Георги Стойчев Христов би могъл да използва и процесуалния ред по чл. 357 от Кодекса на труда във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, чрез завеждане на иск пред общите съдилища в каквато насока има налична съдебна практика. Визираните по-горе обстоятелства и указания настоящият състав на Върховния административен съд намери за необходимо да изясни с цел внасяне на яснота за понататъшното развитие на административното производство и с оглед принципа за бързина и процесуална икономия. Решение № РП - 11/27.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, в качеството му на акт, подлежащ на пряк съдебен контрол е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила предвид неизясняване на важните обстоятелства по искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и поради липсата на произнасяне по атакуваното разпореждане № 5512130100/ПР-746/ от 11.11.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Благоевград. Макар и в мотивите на Решение № РП - 11/27.03.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Благоевград да е посочил, че разглежда атакуваното пред него разпореждане № 5512130100/ПР-746/ от 11.11.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Благоевград, в диспозитива на своя акт той се е произнесъл, че "оставя в сила разпореждане № 5203070121 от 9.09.2010 г. Петър Томов Гоцев, от гр. Петрич, ул. "Хр. Чернопеев" № 25, като правилно постановено." Липсата на връзка между контролирания и произнесения в диспозитива акт граничи с порока нищожност (липса на волеизявление). По своите правни последици и отчитайки, че в мотивите е налице обсъждане на надлежния предмет на административен контрол, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение квалифицира решение № РП - 11/27.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград като унищожаем акт и по тези съображения атакуваното съдебно решение № 470/3.04.2015 г. по адм. дело № 21/2015 г. на Административен съд - Благоевград се явява правилно по своя резултат, но не и по съображенията изложени в него. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и с оглед липсата на доказателства, че ответника по касационната жалба Георги Стойчев Христов е направил разноски за настоящото производство такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1