Решение № 10883 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тола Груп ЕООД, гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Чапразлиев, срещу Решение 3356 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело 383/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 384/03.02.2023 г. на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в процесния случай обектът, чието премахване е наредено представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като същият се явява преместваем обект. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът зам. кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, редовно призован, в съдебно заседение не се явява и не изпраща представител. В приложена по делото молба, чрез процесуалния си представител юрк. Райнова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Тола Груп ЕООД срещу заповед 384/03.02.2023 г. на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Автомивка на самообслужване, находящ се в имот с идентификатор 07079.605.690 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт О-4/30.08.2022 г., в който е описан процесния строеж като автомивка на самообслужване с устройства за жетони с размери приблизително 6.70 м./29 м., височина на покритата част от 3 м. до 3.70 м. и обща застроена площ от 194 кв. м., състояща се от три броя покрити и два броя открити клетки за измиване на коли и обслужващо помещение между тях, изградени върху бетонова настилка от метална носеща конструкция, като разделителните стени, обслужващото помещение и покривното покритие са изпълнени от метални панели тип Сандвич, както и е изпълнено отводняване чрез изграден линеен отток, покрит с метална решетка пред клетките за измиване на автомобили. Административният орган е приел, че процесният строеж не може да бъде квалифициран като търпим, тъй като е изграден поетапно в периода 2013 г 2022 г. от жалбоподателя като наемател, съгласно договори за наем от 01.06.2013 г. и 01.01.2022 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, с оглед характеристиките на процесния обект, установени посредством съдебно-техническата експертиза, че в случая се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Позовавайки се на констатациите на вещото лице съдът обосновава извод, че доколкото процесният обект не може да бъде отделен от терена и преместен в цялост, без разрушаване на фундамента, чрез който е прикрепен към земята, то това сочи, че се касае за строеж, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, и на основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за извършването му е необходимо надлежно разрешение, което не е спорно по делото, че не е издавано, поради и което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според административния съд, доколкото процесният строеж е разположен в имот - публична общинска собственост, отреден за първостепенна улица, то е налице и хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ- извършен е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Съдът приема също така, въз основа на приложения по делото договор за наем от 01.06.2013 г. и показания на свидетеля Г., че процесният строеж не е и търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед момента на изграждането му изпълнен не по-рано от месец юни 2013 г. Въз основа на това съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на оспорения административния акт, поради което и жалбата се явява неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Процесната заповед е издадена и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ Автомивка на самообслужване, състояща се от три броя покрити и два броя открити клетки за измиване на коли и обслужващо помещение между тях, изградени върху бетонова настилка от метална носеща конструкция, като разделителните стени, обслужващото помещение и покривното покритие са изпълнени от метални панели тип Сандвич, както и е изпълнено отводняване чрез изграден линеен отток, покрит с метална решетка пред клетките за измиване на автомобили, които обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесният строеж представлява метална конструкция с едноскатен покрив ориентиран север/юг, изграден в източната част на поземления имот, като конструкцията се състои от пет метални кораба/паркомясто и метален контейнер, а всеки кораб: метална рамка - от профил, студено огънат, захванати за стоманобетонова плоча чрез метална обувка- метална планка, с болтова връзка към метални фусове, бетонирани в основата, както и ограждащи стени от стенни термопанели, захванати с болтова връзка към метална конструкция и обслужващото помещение, като е изпъленен и канал - ивичен сифон по цялата дължина на обекта. По делото се установява също така, че процесният строеж е изграден без строителни книжа през 2013 г. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване Автомивка на самообслужване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който и строеж не е търпим с оглед годината на неговото изграждане. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Доколкото по делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че процесният строеж попада в поземлен имот с идентификатор 07079.605.690, отреден за първостепенна улица, то правилно съдът приема, че в случая е налице и хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилен е и извода на административния съд, че процесната Автомивка на самоослужване не представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, който да не подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, като в тази връзка се явяват неоснователни изложените от касатора доводи, че процесната автомивка притежава характеристиките на преместваем обект. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая процесната автомивка, предмет на заповедта за премахване, макар и да е със соченото в чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предназначение, нямат характеристиката на преместваем обект в конструктивно отношение. Както и правилно е приел съдът, с оглед на установеното по делото с приетата съдебно-техническа експертиза, процесната автомивка не може да бъде отделена от терена и преместена в цялост, без разрушаване на фундамента, чрез който е прикрепена към земята, което безспорно сочи, че в случая се касае за строеж. Технически характеристики на процесната автомивка и захващането на конструкцията за стоманобетонова плоча чрез монтажна обувка - метална планка, с болтова връзка към метални фусове, бетонирани в основата, съгласно заключението на вещото лице, както и невъзможност за преместване, без да се разреже монтажната обувка, с която завършва всяка една от колоните, безспорно установява, че в конкретния случай се касае за строеж, а не за твърдения от касатора преместваем обект. В тази връзка следва да се има предвид, че конструкцията, от която е изградена процесната автомивка, не я прави непременно преместваем обект. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди по неговите характеристики, обусловени не само от естеството на използваните материали при неговото изграждане, но и свързването на съоръжението с терена. Действително, вещото лице сочи, че конструкцията може да се пренесе с помощта на кран на друго място, но същевременно сочи, че това може да стане без фундаментната плоча и при разрязване на монтажната обувка, с която завършва всяка една от колоните. С оглед на това евентуалното отделяне от повърхността на така изградения обект не може да стане без нарушаване на конструктивната му цялост, каквото е изискването на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ по отношение на преместваемите обекти. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,