Решение № 18 от 5.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 832/2009 г.

Решение № 18 от 5.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 832/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на П. К. К. от гр. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влезлите в сила решения на Кюстендилския окръжен съд постановени по т. д. № 944/2003 г. както следва: от 27.07.2006 г. с което е отхвърлен предявеният от молителя иск по чл. 71 ТЗ /за отмяна на решенията на Съвета на директорите на "К" К. отразени в два протокола от проведени заседания на 03.06.2003 г., като нарушаващи членствените му права на неограничено отговорен съдружник и чл. на СД/ и от 08.05.2007 г., с което е отхвърлен иска му срещу дружеството с правно основание чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване на вписани несъществуващи обстоятелства с решение на Окръжен съд Кюстендил от 11.06.2003 г. по ф. д. № 533/2001 г. въз основа на нищожни решения на СД от 03.06.2003 г./. Двете решения по първоинстанционното дело са оставени в сила от Софийски апелативен съд с р. № 194/28.08.2008 г. по т. д. № 1383/2007 г., което не е допуснато до касационно обжалване /видно от Определение № 114/17.11.2008 г. по т. д. № 357/2008 г. на ВКС, ТК, I-во т. о./. Молителят поддържа, че оставените в сила две отхвърлителни решения на Кюстендилския окръжен съд следва да бъдат отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, позовавайки се на представеното с молбата за отмяна решение на Софийски апелативен съд № 279/29.01.2009 г. по гр. д. № 990/2008 г. в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) по предявеният от П. К. К. срещу "К" К. Кюстендил иск /предмет на гр. д. № 828/2005 г. по описа на ОК-Кюстендил/, че поканата от 23.05.2003 г. за свикване на заседание на Съвета на директорите на 03.06.2003 г. и протоколите от проведеното на посочената дата заседание на СД на дружеството са неистински документи. Иска се отмяна на атакуваните решения на ОС-Кюстендил по гр. д. № 944/2003 г. и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което да бъде съобразено решението относно признатата неистинност на посочените документи обусловили резултата в отхвърлителните решения, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна "К" К. гр. К. поддържа становище, че същата е недопустима, а по същество-неоснователна, тъй като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна, срещу влезли в сила решения на Кюстендилския ОС по т. д. № 944/2003 г. в срока по чл. 305, т. 2 ГПК, тъй като решението на САС № 279 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 990/2008 г. е влязло в сила в необжалваната му част на 10.03.2009 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата на 29.05.2009 г. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред са установени неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото на посочените хипотези е, че източникът на неправилността на решението е установено по надлежния съдебен ред престъпно обстоятелство, което е от значение за гражданското правоотношение. В случая, видно от данните по делото, молителят се позовава на представеното решение на САС № 279/29.01.2009 г. по гр. д. № 990/2008 г., с което на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) по предявения от молителя срещу ответното дружество установителен иск/ е прогласена неистинността на показаната от 23.05.2003 г. за свикване на процесното заседание на Съвета на директорите на дружеството, както и протоколите на проведеното на 03.06.2003 г. заседание, които документи са били предмет на изследване и в производството по предявените искове по чл. 71 ТЗ и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) по т. д. № 944/2003 г. на ОС-Кюстендил, чиито решения се искат да бъдат отменени в настоящото производство. При тези фактически данни настоящият състав на ВКС счита за неоснователен доводът на молителя относно възможността му да иска отмяна на соченото основание. Както беше посочено основанието за отмяна по чл. 303, т. 2 ГПК изисква подправката на документа да е установено по надлежния съдебен ред-т. е. с влязла в сила присъда или съдебно решение, постановено на основание чл. 97, ал. 4 ГПК /съответно по чл. 124, ал. 5 от новия ГПК/ за установяване на престъпно обстоятелство във връзка със съставянето му в случаите, когато наказателно преследване е изключено по някоя от посочените в закона причини, а не с иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за прогласяване неистинност на този документ. Това е така, защото фактическият състав на чл. 303, т. 2 ГПК не свързва основанието за отмяна с признаването на документа за подправен, а с установяването на престъпни обстоятелства доколкото те са били предмет на установяване в наказателното производство, респ. - в гражданското, образувано по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС изразена в решенията по гр. д. № 82/1991 г., гр. д. № 4325/2007 г., гр. д. № 270/2008 г. р. по гр. д. № 1203/2008 г., р. по гр. д. № 2/2008 г. и др. Не е достатъчно да се твърди, че има извършени престъпни действия във връзка с представения неистински документ, а те трябва да са установени по съответния ред предписан от закона, което в случая не е налице. С оглед на всичко изложено дотук, тъй като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молбата за отмяна не следва да бъде уважена, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд