Решение № 6151 от 22.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Георгиев, против решение 1427/09.07.2021 г., постановено по адм. д. 96/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение РТД-3000-2570/22.12.2020г./32-379670 на директора на ТД Тракийска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. б от Кодекса. Настоява на правилното прилагане с решението на митническия орган на разпоредбата на чл. 141, § 1 и § 3 от Регламента за изпълнение. Заявява очакване жалбоподателят в първоинстанционното производство да е дължал доказване на по-ниска от декларираната от него митническа стойност на внесени сходни стоки. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Не се отразява на допустимостта на производството посочването в списъка на лицата за призоваване на директора на ТД Тракийска вместо директора на ТД Митница Пловдив, доколкото на каасатора е осигурено участието в производството /вж. молбата на л. 26 от делото/. Ответникът по касация Бултекс 99 ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Пловдив решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоки с 1 и 2 по митническа декларация с MRN 18BG003000Н0009832/12.01.2018 г. Определил е митническата стойност на внасяните от Бултекс 99 ЕООД стоки по митническата декларация за стока 1 работни ръкавици от трико, потопени в латекс: dipperice 1 050 дуз.; dipper 4 150 дуз, dipper eco 7 340 дуз., код по ТАРИК 6116102000 в размер 102 326.40 лева, представляваща 0.66 лева/брой или 8.00 лв./кг., съпоставена с MRN 18BG003000Н0160127 от 14.06.2018 г.; за стока 2 работни ръкавици от трико, потопени в латекс: dipper eco 10 дуз., код по ТАРИК 6116102000 в размер 72 лева, представляваща 0.60 лева/брой или 8.00 лв./кг., съпоставена с MRN 18BG003000Н0009832 от 12.01.2018 г. Извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито 1 790.90 лева и ДДС в размер 4 835.44 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките, които Бултекс 99 ЕООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Китай и държава на износа Китай. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 6.25 лв./кг. и 5.18 лв./кг. е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата Тезей/ в размер 15.74 лв./кг. нето тегло за стоки със същия код по ТАРИК. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът ѝ да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. б МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN 18BG003000Н0160127 от 14.06.2018 г. и MRN 18BG003000Н0009832 от 12.01.2018 г., които са най-ниските. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, при чието обсъждане е отнесен към установените фактът на плащането от вносителя на пълния размер на фактурната стойност на стоките. По установяванията на съда за стока 1 по МД има регистрирани в системата МИС IIIА внос на идентични стоки. Изследвани са артикулите по фактурата, с която са придобити внесените от Бултекс 99 ЕООД стоки и е установено, че има разлика в цените на различните модели ръкавици. Различни били и цените по фактурата към МД, с митническата стойност по която е съпоставена декларираната за стока 1, а това правел неясен изборът на митническия орган на най-ниската друга декларирана МС. Някои от фактурните цени на артикулите по съпоставяната МД били по-висока от тези за артикулите от стока 1, а други били с близки стойности, т.е внесените от жалбоподателя стоки съответствали на справедливите цени за сходни стоки. За стока 2 съпоставените стоки били различни видове ръкавици, които са зимни и по внос, осъществен почти една година след процесния и при регистриран внос на идентични стоки в системата МИС IIIА. Не било установено да са съобразени правилата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение при определянето на новата МС за стока 2. Обобщението на съда е за произволно формиране на новите митнически стойности. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Извършената администрацията съпоставка на декларираната МС със справедливата цена на ЕС при цена лв./брой и лв./кг. не взема предвид обстоятелството, че в съответствие с чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. При множество на артикули във внасяните стоки с един код по КН, но с различни цени на придобиване и относителен дял във вноса, определянето на единични цени за съпоставка с МС по други МД или със справедливите цени на ЕС не може да бъде основание за съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, доколкото с тези единични цени се дисквалифицира сравнимостта на стоките. Аргументи за този извод се съдържат в извършеното от административния съд сравнително изследване на единичните цени по фактурите към МД на Бултекс 99 ЕООД с фактурите към съпоставените МД. За част от артикулите единичната цена е дори по-ниска от договорната стойност на внесените от ответника по касация стоки, макар цената за брой и за килограм нето тегло по съпоставените МД да е по-висока. Касаторът не оспорва констатацията на първостепенния съд за регистриран внос на идентични на стоките по МД с MRN 18BG003000Н0009832/12.01.2018 г. Вторичните методи за определяне на МС по чл. 74, § 2 от МК са в отношение на субсидиарност прилагат се последователно докато се стигне до първата от буквите по разпоредбата, по която може да се определи стойността. Първият от методите на чл. 74, § 2 от МК е този на договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Използването от митническия орган на метода на договорната стойност на сходни стоки по чл. 74, § 2, б. б от МК е в противоречие с материалния закон. Верни са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. а и б от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на сходни стоки по други декларации, които са приети. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,